Когато говорим за музиканти, завинаги променили музиката, то носителят на десет награди “Грами” Боб Дилън е име, което няма как да не споменем. Американският изпълнител, който е носител и на Нобелова награда за литература, е сред най-влиятелните имена в бранша на всички времена. И до днес песните му са сред символите на движенията за граждански права по целия свят, като музиката му често се припознава и от поддръжниците на анти-военните каузи. Някои от най-запомнящите си творби Дилън записва през 60-те години на миналия век, когато е на върха на славата си.
Книгата “Боб Дилън. Хроники” на изд. “Изток-Запад” ще ви позволи да се приближите и докоснете до безспорния гений на Боб Дилън. Автор на заглавието е самият музикант, а както пише журналистът Дейвид Секстън от “Ивнинг Стандард” - “Той заема собствената си история от ръцете на биографите си” и “Хиляди професори, събрани накуп, не носят в себе си толкова истинска литература, колкото Боб Дилън”.
“Хроники”-те не са типичната автобиография, тъй като музикантът прави много повече от това да разказва за изпъстрения със събития свой живот. Напротив, Дилън използва случая за да сподели много от собствените си виждания за света, включително малко философия, малко политика, малко история и много мъдрост.
Голяма част от мемоарите на Боб Дилън са свързани с ключова година в неговия живот - 1961, когато той за първи път заживява в Ню Йорк.
Легендарният музикант ни връща и към детството си в Минесота, но правейки и скокове към бъдещето и по-късни етапи от неговия живот и кариера. Както обаче пишат от британския ежедневник “Гардиън” - всичко онова, което не е в тази книга, може да попълни още много томове.
Както винаги се случва, в “Хроники”-те Боб Дилън не пропуска да спомене и някои от своите легендарни колеги от музикалния бизнес. Музикантът е отделил думи за имена като Джони Кеш, Уили Нелсън, Рой Орбисън, Хари Белафонте, Ханк Уилямс и други.
В своите мемоари Дилън признава, че за него креативният процес на творец е приключил. Както самият той заявява, креативността изисква наблюдение, а за него “вече е невъзможно да наблюдава, без самият той да бъде наблюдаван”.
Разбира се, Боб Дилън, самият той носител на Нобелова награда за литература, споделя много за най-големите си влияния, оформили го като бурната и комплексна личност, която светът познава днес. В “Хроники”-те не липсват референции към имена като Гогол, Волтер, Данте, Дикенс и Макиавели, а сякаш повече от всичко друго са препратките към един от най-важните романи в живота на Дилън - “На пътя” на Джак Керуак. “Тази книга бе като моя Библия”, признава великият фолк и рок музикант.
Сред най-любопитните моменти, за които Боб Дилън разказва в книгата си, са моментите с Боно от U2. Двамата прекарват незабравимо време заедно, успяват да изпият цяла щайга бира и си разменят цитати на Джак Керуак.
Като други акценти от “Хроники”-те можем да посочим времето на Дилън на култовия фестивал “Уудсток”, както и моментите, в които той е бил искрено отвратен от славата и целия музикален бизнес. Музикантът категорично посочва, че в множество случаи текстовете му са били експлоатирани по начини, които определено не са му допаднали.
Животът и кариерата на Дилън са изпълнени с противоречия и нестандартни моменти. Един от тях, например, е една от култовите корици на списание “Ескуайър”, на която има монтаж на глава с лицата на четирима души - Боб Дилън, Малкълм Екс, Фидел Кастро и Джон Ф. Кенеди. “Нямам идея какво трябваше да означава това”, споделя Дилън в мемоарите си.
Съвсем нормално, най-добрите дни на Боб Дилън в креативно отношение отдавна са зад гърба му. В своята книга той си спомня за опитите си отново да открие себе си. Музикантът приема поканата на Арчибалд МакЛийш да напише песни за нова пиеса. Създаденото от Дилън обаче определено не носи духа на най-стойностните му и запомнящи се творби. “Знаех какъв тип песни са това, което бях написал. Това не бяха песните, които те карат да чуеш мощен рев в главата си”, споделя Боб Дилън.
“Хроники”-те на Боб Дилън са задължителни за всеки истински почитател на една от най-големите легенди в историята на музиката. Никой друг не би могъл да разкаже историята на Боб Дилън така, както самият Боб Дилън можеше да го направи. А резултатът от усилията му е наистина завладяващ.
