МАЯ СТЕФАНОВА, "Дневник"

Австрийският писател Петер Хандке за първи път се изказа по повод противоречието, възникнало около присъдената му награда "Нобел" за литература за 2019 г.. Той заяви, че "никога повече" няма да говори с журналисти, след като е бил нападнат заради позицията си за войната в Югославия през 90-те години.

Във вторник след среща с общински лидери в родния му град Грифен в Южна Австрия Хандке се оплака пред австрийска медия, че журналистите са го бомбардирали с въпроси за политическите му възгледи, без въобще да засегнат писателските му постижения, разказва "Гардиън".

"Застанал съм входа на двора си и там има 50 журналисти - всички те ме питат същите неща като вас и от нито един човек, който дойде при мен, не чувам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал", казва Хандке пред австрийската телевизия ORF.

"Само въпроси за това как светът реагира. Реакции на реакции на реакции. Аз съм писател, идвам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте подобни въпроси."

Според ORF драматургът и писател се е зарекъл никога повече да не разговаря с журналисти.

Тази размяна на реплики се случва, след като не само медиите, а и някои негови колеги писатели разкритикуваха избора на Хандке. В понеделник например, докато приемаше "Германската награда за книга", германският писател с босненски произход Саша Станишич заяви: "Имах късмета да избягам от онова, което Петер Хандке не успява да опише в текстовете си." И допълни: "Имам възможността да стоя тук пред вас заради реалност, която тази личност не успя да приеме."

Други писатели като Салман Рушди и Хари Кунзру отправиха критики към Нобеловия комитет заради присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия за "Ню Йорк таймс" босненско-американският писател Александър Хемон нарече австриеца "Боб Дилън на застъпниците на геноцида".

Шведската академия все още не отговаря на критиките.

Хандке, сред чиито най-известни творби са "Стършелите", книгата и пиесата "Обругаване на публиката" и екранизираната от Вим Вендерс с негово участие "Криле на желанието", бе сред най-почитаните австрийски писатели в следвоенния период наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек.

По време на войната в Югославия обаче Хандке, който има словенски корени по майчина линия, развива силна просръбска позиция, от която се ражда и книгата "Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия", в която той описва Сърбия като истинската жертва на конфликта.

През 2006 г. той държи реч на погребението на Слободан Милошевич, в която казва:

"Не знам истината. Но гледам. Слушам. Усещам. Помня. Затова съм тук днес, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич."

Заглавието е на skif.bg

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.