„Отиде си литературният историк и критик Йордан Василев, първият главен редактор на в. "Демокрация". Отиде на небето при любимата си Блага Димитрова. Много го обичах. Сбогом, Данчо! Дълбок поклон!“. Това написа във „Фейсбук“ Стефан Тафров. 

Новината е потвърдена от правителствена болница. 

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ е роден на 26 септември 1835 г. в София. Семейството му е изселено от столицата през март 1948 г. - първо в Радомир, после в Троян. Софийското им жителство е възстановено едва през 1964 г. Следва и завършва българска филология в Софийския държавен университет; по време на следването си е изключен от университета след въстанието в Унгария през 1956 г. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа. Започва като уредник в сп. „Литературна мисъл“, но и оттам е уволнен. Специалист в Института за литература на БАН. Защитава дисертация на тема „Иван Хаджийски в българската култура“ (1985). Хабилитира се през 1990 г. 

Активен деец е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и в СДС. През януари 1990 г. е натоварен от ръководството на СДС да бъде главен редактор на новия в. „Демокрация“, първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г. Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение. Депутат в 7 Велико Народно събрание, член на „групата на 39-те“. Отказва да подпише новата конституция. Депутат в 36 Народно събрание. Председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. По неговите думи се отказва от председателското място в комисията, поради факта, че е трябвало да участва в заседания на Консултативния съвет за национална сигурност към президента, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, която по онова време е вицепрезидент.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.