В Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" бе открита изложбата "Среща с книгите на Мара Белчева".  Личната сбирка на поетесата постъпва като дарение в библиотеката преди 80 години и се показва за първи път. Изключително компетентно подбрана сбирка от 120 заглавия в 183 тома, която е проява на един изтънчен литературен и културен вкус, която маркира литературните и културните тенденции във времето, в което живее Мара Белчева. 

Личната библиотека на Мара Белчева бе представена от директора на Университетската библиотека  доц. д-р Анна Ангелова.  

На 13 юли 1937 г. книгите на Мара Белчева са предадени в Университетската библиотека и са вписани в съответния инвентарен дневник. В архива на библиотеката се пази писмото, с което Ангел Ангелов, брат на поетесата, дарява личната сбирка на Мара Белчева. В горния край на запазения списък се чете следният надпис, написан допълнително на пишеща машина: "Опис на книги, които след смъртта на Мара Белчева, брат й зап. генерал Ангел Ив. Ангелов, като неин наследник, подарява на Университетската библиотека, за поставяне между книгите на Пенчо Славейков и Боян Пенев". Вероятно такава е била волята на Мара Белчева.

Книгите са издания на класически и съвременни европейски автори – литературни произведения, исторически и философски съчинения на немски, френски, италиански и английски език, които илюстрират широките културни интереси на Мара Белчева. Доц. Ангелова отбеляза, че изключително ценно е изданието на „Тъй рече Заратустра“ от 1908 г., което е библиофилско издание, по което Мара Белчева прави своя прекрасен превод през 1915 г.

Сред заглавията са и изключително редките преводни издания на произведенията на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров - „Baj Ganju“, „Koledari“ и „La nozze del sole“, както и няколко издания, посветени на България. 

 „Личните библиотеки днес библиолозите изследват като паметник на културата, когато те са компактно събрани, още повече, когато техният притежател е значима фигура в научния и културен живот в страната. Те говорят много не само за притежателя, но и за мястото, времето, културните връзки, личните познанства и приятелства, които е имал притежателят на тази библиотека“, подчерта доц. Анна Ангелова.

Проф. Милена Кирова, ръководител Катедра „Литература“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, представи накратко поетесата и преводачката Мара Белчева.

„Мара Белчева присъства в културната памет, макар по начин, който едва ли се характеризира като най-подходящият за нея. Мнозина изследователи продължават да етикират изследванията си върху нея със заглавия като „Неразделната“, „Вярната“, „Вечната“. Този метод на присъствие е важен, но далеч не е онзи, който би отчел истинските й достойнства. Познаваме Мара Белчева чрез нейното отражение в един чужд живот. Тя е много по-богата – душевно и с житейски преживявания, отколкото през този умален подход, през който се опитваме да я поберем в някакво клише. 

Мара Белчева е една от най-културните, най-образованите и най-интелигентните жени на своето време. Тя изпитва стремеж към знания много преди да се срещне с Пенчо Славейков. На 25-годишна възраст напуска двореца с неговия бляскав, макар и изпълнен с интриги и опасности живот, изгубва две трети от пенсията, която й се полага като вдовица на министър Христо Белчев, и се записва за студентка в университета в Женева", разказа Кирова. 

Тя сподели, че е намерила само студентската карта на поетесата и нейни големи гъсто изписани тетрадки със записки по лекции, както и записки, които си е водила при четенето на книги. 

"Мара Белчева е била жена с изключителен характер – със силно присъствие, със силно развито чувство за достойнство, с категоричен отказ да участва във всякакви интриги и скандали, в мътилките на обществения живот. През 20-те и 30-те години животът й става тежък – непрекъснато е сподиряна от болести, бедност, самота и въпреки това именно нещастията дават възможност най-добре да изпъкнат качествата на нейната личност. Губи своята къща, живее в малки квартири, продава семейните портрети, за да се включи в кооперация, но остава излъгана. Но за Мара Белчева парите са средство да живее така, както би намерила за добре, никога не изразява съжаление за средствата, които е похарчила. Бедността за нея е проблем, само доколкото в някакъв момент буквално й пречи да живее по начин, който съвпада с нейните представи за достойнство. Никой никога не я е виждал да иска помощ". 

Проф. Кирова разкри още, че Мара Белчева е била възпитана в най-добрите традиции, в чувството за принадлежност към общност и във вярност. През 20-те години носталгията й по Пенчо Славейков започнала да дразни някои хора. През 30-те години обаче изведнъж се връща интересът към Мара Белчева и към нейните лекции и спомени. 

„Мара Белчева не е това, което днес бихме нарекли еманципирана жена. Тя по никакъв начин няма да задоволи очакванията ни да я впишем в историята на женското движение. Никога не е подкрепяла някоя женска организация, не се е изказвала публично в подкрепа на женска кауза. Ако погледнем към Мара Белчева откъм нейния характер, откъм достойнството, с което тя опазва и поддържа богатството на своя духовен живот, може би ще кажем, че тя е образец на еманципирана жена, на еманципирана личност. Борба за поетесата никога не е означавало да бъдеш начело на някакво движение или на група от хора, нито да издигаш лозунги или да развяваш знаме. Но борба за Мара Белчева означавало да опазваш онези идеи, с които си израснал, да понесеш всичко, което те сполетява с вдигната глава".

Проф. Кирова отбеляза, че рядко се срещат хора, които са срещали толкова често смъртта на близки хора. За сравнително кратък период поетесата губи съпруга си Христо Белчев, родителите си, брат си, по-късно губи Пенчо Славейков, най-добрия си приятел, любимия си племенник. Поредица от тежки загуби. Мара Белчева устоява – този начин на поведение е нейната философия. Проф. Кирова припомни една от творбите на Лафонтен, която Мара Белчева скътва най-дълбоко в сърцето си – поетичния разказ за дъба и тръстиката, които по свой начин посрещат устрема на бурята-живот. Силата изтръгва самотника-дъб из корен, но не успява да прекърши упоритата нежна тръстика. За нея образът на тръстиката става символ на цяла жизнена философия. Думите на Лафонтен тя ще припомня често пред близките си, за да ги насърчи в трудни моменти, и още по-често пред себе си: за утеха в мигове на „самотна безпомощност“.

В края на словото си, проф. Кирова изрази категоричното си становище, че поетесата и преводачката Мара Белчева има своето специфично и достойно място в българската литература и в българската културна история. 

 

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...