„У нас огромна част от хората ръкопляскат на фашизоиди. По медиите се появяват хора, които говорят неща, които все повече възмущават. Всеки втори ден, във „Фейсбук“ от моите приятели някой качва такъв тип фраза – „Това не е моята държава“. Това значи, че нашето общество се е разпаднало на малка, либерална интелигенция, едни крайни фашисти и абсолютно безразлични хора, които не се интересуват от нищо.”  

Това заяви в Мисия България на телевизия BIT проф. Ивайло Дичев, автор и преподавател по културна антропология в Софийския университет.

„Голяма част от хората в света се превръща в домашни животни, за които системата се грижи за известно време, а накрая ще бъдат избутани. Това е загуба на смисъл и посока. Тези хора започват да стават все по-отчаяни и отчаяни. Общества, които са малко по-улегнали, богати и развити, по-добре се справят с проблемите“, посочи той.

 Според него в момента расте поколение, което се е отчуждило от света, в който живее. Нещо трябва да се случи, тъй като в България реформите се случват само когато всичко се срине.

ИВАЙЛО ДИЧЕВ е автор на художествена литература. Носител е на наградите „Паница” (1999), „Черноризец Храбър” (2002) и „Димитър Пешев” (2005).

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.