„У нас огромна част от хората ръкопляскат на фашизоиди. По медиите се появяват хора, които говорят неща, които все повече възмущават. Всеки втори ден, във „Фейсбук“ от моите приятели някой качва такъв тип фраза – „Това не е моята държава“. Това значи, че нашето общество се е разпаднало на малка, либерална интелигенция, едни крайни фашисти и абсолютно безразлични хора, които не се интересуват от нищо.”  

Това заяви в Мисия България на телевизия BIT проф. Ивайло Дичев, автор и преподавател по културна антропология в Софийския университет.

„Голяма част от хората в света се превръща в домашни животни, за които системата се грижи за известно време, а накрая ще бъдат избутани. Това е загуба на смисъл и посока. Тези хора започват да стават все по-отчаяни и отчаяни. Общества, които са малко по-улегнали, богати и развити, по-добре се справят с проблемите“, посочи той.

 Според него в момента расте поколение, което се е отчуждило от света, в който живее. Нещо трябва да се случи, тъй като в България реформите се случват само когато всичко се срине.

ИВАЙЛО ДИЧЕВ е автор на художествена литература. Носител е на наградите „Паница” (1999), „Черноризец Храбър” (2002) и „Димитър Пешев” (2005).

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...