В своите спомени за баща си Владимир Талев предава думите на големия български писател за комунизма.Те са публикувани на сайта pametbg.com.

„Баща ни бе натрупал от най-ранна младост много богат опит, горчив и вечно жив в сърцето му. Изтърпял бе най-тежки мъки, минал през преизподнята неколкократно, често заставал с лице срещу смъртта и все заради своята вера, все заради невероятно силната си обич към Македония – „тая земя българска”. Сега той искаше да ни успокои, да внесе обмисленост в действията ни, да ни предпази от лековерие или наивност, да ни спести пагубни рискове:

– Опитът на комунистите в държавническото управление е много стар – говореше ни той. – Ето… десетилетия са на власт! Те са уверени в себе си, но слепи със своята увереност. Оттук и техната безмилостност. Вие с брат ти сте срещу тех, аз също съм срещу тех. Но вие искате с главите си да съборите стената. Ще ви унищожат, нема и следа да остане от вас. Цели системи се борят срещу комунистите, но досега без успех...

Комунизмът ще си отиде, но разрухата, духовната разруха, която нанесе той е тежка. Ще треба да минат много поколения, за да бъде преболедувана...”   

ДИМИТЪР ТАЛЕВ е роден в Прилеп, Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 г. Автор е на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. След 9 септември 1944 г. животът му се обръща. БКП налага насилствена македонизация на населението от Пиринския край. Обявен е за националист и изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. е арестуван с упреци за „великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до март 1945 г. След това е изпратен в “Трудово-изправително селище“ Бобов дол  (до края на август 1945 г.). Талев отново е арестуван през октомври 1947 г.Здравословното му състояние се влошава и получава тежка язва. В изключително тежко състояние е изпратен в рудник „Куциян“ до февруари 1948 г. След 1948 г. семейството на Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години доработва романа „Железния светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“. В края на 50-те години заради промяна на политическия курс е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Отличен е със званията „Заслужил деятел на културата, „Народен деятел на културата“, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г.  Избран е за народен представител в 31-то Народно събрание през 1966 г.