АНТОАНА КИРОВА, "Свободна Европа"

“Книгата ми е номинирана за Международен Букър! Не мога да ви опиша как се чувствам и колко отдавна не съм плакала от щастие…”, пише Рене Карабаш във Фейсбук.

На 24 февруари писателката се буди с номинация за литературната награда - за англоезичния превод на романа ѝ “Остайница”. Той се казва “She who remains” и е дело на преводачката и писателка с български произход Изидора Анжел.

Освен на английски, романът е преведен на още поне 12 езика, тя е и първата българска книга, която излиза на бразилския пазар, а нейни преводи на френски и английски са носители на местни литературни награди.

Певицата Дуа Липа го поставя на фокус в своя книжен клуб преди няколко седмици. “Егати кефа”, написа Карабаш във Фейсбук тогава.

“Остайница” ни разказва за живота на жените от отдалечена албанска общност и избора им - да станат заклети девици и да продължат живота си като мъже, или да се примирят с традицията на уредения брак. За книгата Карабаш се вдъхновява от изложба на фотографката Пепа Христова, пред чиято камера застават албанските така наречени “Клетвени девици”.

Историята в “Остайница” е колкото лична, толкова и описваща общочовешките сблъсъци между ограничаващите поверия, сянката на травмите и свободата.

“Откривам личния си проблем, болезненото в нас и търся същата рана, много по-голяма, радикализирана, за да мога да покажа максимума докъде може да се стигне. Използвам го и като алегория, като метафора. За мен е важно да открия раната и да я излекувам първо в себе си, защото ако го направя за себе си – има шанс това да се случи и с читателя”, казва Карабаш за списание Виж!.

Едно кльощаво русо момиче, въоръжено с пушки и лъкове, което караше балканчетата и симсоните на момчетата и псуваше на турски - така Карабаш описва детството си пред WebCafe.

Tя е родена в година на промяна- 1989 г. в ловешкото село Александрово. Детството й я учи на много, но най- вече да заявява себе си, дори когато се съмняват в нея.

“Сега ще се обадя на баба ми, да й се похваля. Тя хабер си няма какво е Букър, но какво от това, щом ще отиде в селския магазин, ще купи бонбони Амфора и ще почерпи с тях цялото село”, пише Карабаш във Фейсбук.

Писателката, по онова време Ирена Иванова, завършва езиковата гимназия в Ловеч, която е и сценична площадка на българския филм “Вчера”. После учи приложна лингвистика с английски и френски във Великотърновския университет. Тя продължава образованието си в Анже, Франция, където учи литература, а в Новия български университет завършва магистратура по режисура.

Псевдонима Рене Карабаш Ирена започва да използва след времето си във Франция, където всички й казват Рене. Карабаш взима фамилията на майка си, която иска да запази и за която вярва, че пази нея.

Читателите се срещат с Карабаш с първата и стихосбирка “Хълбоци и пеперуди”. Заедно с Илиян Любомиров и Константин Трендафилов (Папи Ханс) тя прави турне из страната, където, четейки поезия, тя вижда своите стихове в огледалото от младите хора, дошли да слушат, а те не са малко.

Зад нея застават издателската къща Жанет 45 и следват “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, “Братовчедката на Зорбас”, “3/4 любов”, номираната за наградата “Букър”- “Остайница” и “Някой ме вика по име”.

Познавателния си период с професионалното писане Карабаш вижда като години на романтична свобода.

“Всичко започна от този таван. Аз тъкмо бях дошла в София и се какавидирах в Рене Карабаш. Като рок звезди ще дойдем с леко закъснение, не с какво да е, а яхнали мотор! Все пак сме поетичните звезди на България и не може да се излагаме с таксита или да ходим пеш”, разказва тя.

Освен в литературата, Карабаш намира проводник на своето творчество в актьорската игра. Писателката казва, че от малка е намирала вдъхновение в сцената, но ден преди изпитите за НАТФИЗ тя решава да се откаже от мечтата.

Успява да я реализира години по-късно. На това дава началото случайна среща във Фейсбук. Агенция намира профила й и предлага да се пробва за роля във филма “Безбог”.

Името зад проекта, режисьорката - Ралица Петкова, я убеждава, че проектът си струва и кастинг по- късно Карабаш е нестабилната, наркозависима медицинската сестра Нина, която краде и продава личните документи на своите болни от деменция пациенти.

За участието си в “Безбог” Рене е предизвикана да намери път към героинята. За филма тя изкарва шофьорска книжка и курс за медицински сестри. Писателката окончателно се потапя в методичната актьорска игра, когато Пектова я предизвиква да проси на Женския пазар.

“Това беше начинът да ми смаже егото. Просех на улицата, влизах в барове с проститутки. А Ралица през цялото време вървеше след мен и ме наблюдаваше“, споделя Карабаш пред Forbes.

Усилията са увенчани с успех, европейски. Карабаш печели един сребърен леопард, един алуминиев кон, една златна роза и сърцето на Сараево- все награди от престижни филмови фестивали.

Друг успех в киното на Карабаш е работата по сценария на българския сериал “Те, вълните”. Идеята идва след разговор с Теодора Духовникова и скъсана икона на Св. София и дъщерите и, която Рене намира на улицата.

Двете събития, съдбоносно непосредствено едно след друго, й подсказват, че българската телевизия има нужда от история със силни женски характери.

Когато не пише, не режисира, не играе и не обира световноизвестни награди за литература и кино можете да намерите Рене Карабаш отдадена на своята академия за творческо писане - “Заешка дупка”, от която за последното десетилетие са излезли цял “легион” автори.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.