ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"
"Ако един писател не се съмнява в света, той не би имал мотив да пише", казва той в свое интервю за "Тоест". И вече повече от четири десетилетия не спира да прави именно това - да поставя света под въпрос и да пише за това.
Той е китайският писател Ю Хуа и в събота, 26 април, за първи път пристига в България. Предстои да се срещне със своята българска публика като част от събитието "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Разговорът с него ще се проведе в сградата на Националния археологически институт.
Цялата програма на "Литературни срещи" тази година е посветена на темата "Археология на паметта". В своето писане самият Ю Хуа често се връща към миналото. Запазването на паметта за него е особено важно.
Най-често писателят се връща към годините на Културната революция - десетгодишен период на репресии между 1967 и 1976 г., в който хиляди хора, сред които политици, учители и музиканти, са вкарани в затвора без присъда. Убитите са над 1 милион души.
"По-младите поколения в Китай не знаят какво е Културната революция, за тях това е просто название. За мое голямо съжаление има и такива млади хора, които преиначават тази епоха, те не знаят какви бедствия е донесла тя на страната ни", казва писателят.
Ю Хуа, който е роден през 1960 г., подробно описва спомените си за тези години в книгата "Китай в десет думи", която през миналата година излезе и в превод на български.
В нея писателят преплита собствените си преживявания с чужди - разказва как по време на големия глад в Китай в началото на 60-те изгладнели студенти опоскват листата на дърветата около Пекинския университет; как като дете открива любовта си към книгите и как в отчаяни опити да се добере до нови неща за четене обикаля домовете на приятелите си, но открива само четирите тома на "Избраните съчинения на Мао Дзъдун"; как произведенията на Шекспир, Толстой, Балзак или китайски автори като Ба Дзин официално са наричани "отровни бурени"; как през 1989 г. правителството смазва с войски протестите на площада Тиенанмън.
В друг свой основен роман - "Живи", пък разказва за републикански Китай до Културната революция през японското нашествие. Прави това през историята на главния герой - селски човек, който вижда как гладът и маоизмът постепенно съсипват семейството му, но той остава оптимист.
"Важно е някой да пише за миналото", казва Ю Хуа, защото "времето е безмилостно, то е гумичка, минаваща през спомените ни".
Преди да стигне до писателската професия обаче, Ю Хуа първо минава през зъболекарския кабинет. Или както по-точно го нарича той - през "зъбарницата", защото е просто място за вадене на зъби и нищо повече.
Той започва да работи в такава "зъбарица" на 18, веднага след като завършва училище. По собствените му думи петте години, прекарани в работа там, са най-скучните пет години от живота му. Но именно благодарение на тях окончателно разбира, че не става за лекарската работа (понеже там „едно е винаги едно, две е винаги две“ и няма никакво място за въображение).
Така в началото на 80-те, когато Китай тъкмо е излязъл от крайния тоталитаризъм на Културната революция при Мао, Ю Хуа решава да се захване с писане. По това време „проза се пишеше по един и същи начин“ и „литература практически не съществуваше“, казва самият автор.
Именно на фона на постепенното либерализиране на социалната и културната обстановка се появяват ранните му разкази. Те са изпълнени с насилие, хаос и абсурд и го поставят в челните редици на набиращото скорост по онова време авангардно течение в китайската литература.
През 1989 г. излиза първият му сборник - "На осемнайсет заминах надалеч", две години по-късно излиза и вторият - "Нещо инцидентно". След него Ю Хуа преориентира стила си от експериментализъм към реализъм, а фокусът на прозата му осезаемо се премества от жестокостта към състрадателността.
Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи "Викове под ръмежа" (1991), "Живи" (1992) и "Сю Сангуан продава кръвта си" (1996). За кратко време "Живи" става един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над 15 милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели "Гран при" от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино.
Следват сборникът с разкази "Момчето в сумрака", романите "Братя" и "Седмият ден". Междувременно Ю Хуа пише и множество кратки есета, мемоари и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За кратко време е и колумнист в "Ню Йорк Таймс", където пише по множество въпроси, заглушвани от китайските власти.
"Истинските писатели търсят не друго, а истината – тази истина, която изключва моралните оценки", пише Ю Хуа в предговора към китайското издание на "Живи".
"Мисията на писателя не е да излива яда си, нито да обвинява или разобличава, а да показва възвишеното. И тук нямам предвид някаква елементарна прекрасност, а усещането за отдръпнатост след разбирането на всичко, еднаквото отношение към доброто и лошото, съчувствието към целия свят."
