Починала е проф. Венче Попова, съобщи във фейсбук страницата си поетът Иван Брегов. Тя беше уважаван езиковед и първата жена преподавател в Катедрата по български език в Софийския университет, отбелзва БТА

ВЕНЧЕ ПОПОВА е родена на 11 януари 1931 г. в Свищов. Средното си образование завършва в София и веднага е приета за студент по българска филология в Софийския университет. Завършва през 1952 г., а от следващата е аспирант на проф. Любомир Андрейчин по съвременен български език във Филологическия факултет. От 1956 г. е хоноруван асистент, а през 1958 г. заема редовно асистентско място. Доктор по филология от 1966 г. В периода 1968-1969 г. специализира сърбохърватски език и славистика в университетите в Нови сад и Белград в бивша Югославия. През 1974 г. се хабилитира за доцент, а от 1990 г. е професор по български език.

Проф. В. Попова чете в Софийския университет курсовете по съвременен български език; История на българския книжовен език и Стилистика. Активно участва и в изграждането на преподаването по български език в Пловдивския университет, където дълги години води преподаването по История на българския книжовен език и по Стилистика.

Важна част от дейността на проф. В. Попова заема международната българистика и славистика. Чете лекции по български език в Ягелонския университет в Краков, Полша (1964 – 1966 г.), преподава български език в университетите в Упсала и Стокхолм, Швеция (1975 - 1978), води лекции в Регенсбург (1978) и Хамбург (1982), Германия и в Сидни и Мелбърн, Австралия (1985). В периода 1974 – 1988 г. е директор на Международния летен семинар по български език и култура.

Проф. В. Попова е член на Съюза на българските журналисти, на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на филолозите българисти, на Международната комисия по славянски книжовни езици към Международния комитет на славистите.