След продължително боледуване е починал писателят, издател и художник Иван Тренев. Поклонението ще бъде на 4 септември в тесен семеен кръг, съобщиха негови близки.
ИВАН ТРЕНЕВ е роден в Дупница на 2 ноември 1931 г. Завършва народното военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна и учителси институт. Работи дълги години като редактор в БНР и в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. Основава и ръководи свое издателство. Член е на Съюза на българските писатели.
Издадени са негови над 40 книги, 20 стихосбирки, 8 романа, 12 исторически книги за деца и юноши към 1998 г. Негова поезия е преведена на редица европейски езици. Удостоен е с награди от редица конкурси. Носител е на орден "Кирил и Методий" - първа степен, член е на Съюза на българските писатели.
...
Избрани цитати от Иван Тренев:
"Издателският занаят е свещена, национално отговорна работа за интелектуалци с богата художествена култура и се учи с непрекъсната, почтена борба за престиж в постоянно жестока конкурентна среда. Книгоиздаването ни се променя изумително бързо вече 24 години, въпреки малкия обем на пазара. Един от най-острите проблеми е, че голяма част от хората, които имат потребност да четат, нямат достатъчно средства за книги, защото доходите им не стигат и за просто физическо оцеляване. Към тази категория бих причислил повечето пенсионери, а те са огромен процент от населението. От друга страна, много от богатите, а и от младежите не четат. Бъдещето на книгата ме плаши поради това положение, но все пак този, който иска да чете, има начин да стори това. Мисля, че е крайно време управниците да разберат, че книжната индустрия е стратегическа за развитието на Българи..."
"През годините имам издадени 43 книги поезия, проза, публицистика и драма. Ако прибавим и книжките за деца, които публикувах под псевдонима Дядо Иван, точният брой става 66." (през 2013)
"Първото ми стихотворение е посветено на плитките на едно момиче от прогимназиалния ми клас, с които си играех по време на час, тъй като седеше пред моя чин. Сравних ги с юздички на кобилка. Един ден, когато Дора Габе ни гостува в училището, прочетох стихотворението си, тя ме похвали за сравнението и ме целуна по главата, а момичето ми се разсърди, тъй като започнаха да й викат Кобилката."
"Атанас Далчев беше този, който най-чистосърдечно ми протегна ръка – срещите ми с него ми отвориха очите по много от вълнуващите ме въпроси, свързани с естетиката и как да разбирам понятията „истинско изкуство”, естетическо възприемане, художествен талант, стил, социална природа и народностност в изкуството като обществено явление. По тези въпроси разговарях и с Дора Габе, с Ангел Каралийчев, Александър Геров, Иван Давидков, Николай Стайков и Радой Ралин, вече пребивавайки в София без работа, по квартирите на поетите от моето поколение."
"Първите ми стихотворения бяха за хората от моята улица и за Рилския манастир. Според мнозина тази тематика представляваше изумителна за времето си дързост. Моето – „Априлското поколение”, бе новаторско – с най-талантливите си представители като Пеньо Пенев, Слав Хр. Караславов, Любомир Левчев, Андрей Германов, Първан Стефанов, Стефан Цанев, Константин Павлов, Михаил Берберов, Дамян Дамянов и др. То разби ледовете на простащината, наречена класово-партиен критерий. Разбира се и през ум не ми е минавало, че един ден ще пиша трилъри за сливането на мафията с държавата. Повечето от нас живяхме с надеждата за действителни реформи на социализма по пътя на идеята за спасение на индивидуалното в света, за което жадуваше Стефан Цвайг."
"Глобализацията е само един нов етап от развитието ни в училището, наречено живот. Дай боже, в близко бъдеще понятия като фашизъм, олигархия, религиозен фанатизъм да звучат архаично за изцяло освободената индивидуалност. Свободата е била, е и ще бъде единственото нейно Божество. И смисъл, и пътеводител."
"Вярвам, че книгата няма да загуби първенството си като най-сигурния път към натрупването на култура."
