ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Иван Димитров е читател по наследство. Баба му притежава богата библиотека, а баща му - пишеща машина, пред която като малък той застава нощем и си представя, че пише като Томас Ман.

Днес Димитров вече е известен и награждаван писател, поет, драматург, журналист. През 2020 г. той решава да напусне "Дневник" и да се премести в Театрална работилница "Сфумато". Оказва се, че моментът не е много подходящ за тази смяна, тъй като малко по-късно е обявена пандемията от коронавирус, а театърът не е подходящ за работа от вкъщи по време на изолацията.

Именно в този период, докато Димитров прекарва голяма част от времето си у дома, се раждат историите в най-новата му книга - "Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар", чиято премиера беше в "Сфумато".

 

Сборникът съдържа кратка проза и няколко разказа, свързани от една история "гръбнак" за човек, който в самотата си се сприятелява с комар. Героите в книгата са обитатели на един и същи жилищен блок и общото между тях е, че се сблъскват с новата реалност по време на изолацията.

Някои от текстовете са съставени от цитати от медийни изяви на генерал Венцислав Мутафчийски и проф. Тодор Кантарджев, които отговаряха за мерките за справяне с пандемията.

"Работата по този ръкопис ми помагаше да гледам нещата, а и себе си отстрани. И ми помогна да оцелея по-лесно – тогава живеех сам", казва Димитров.

Той спечели и наградата за млад автор до 40 години на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“ за пиесата си „Как се сприятелих с един комар“, базирана на част от разказите в новия сборник. Тя ще бъде поставена на сцена през следващия театрален сезон.

Димитров е роден през 1983 г. в Кюстендил, като се премества в София, когато е на девет. Обиква литературата още когато се научава да чете. Единственото, което се променя с времето, е вкусът му - от приключенски романи, през научна фантастика до съвременна и класическа литература.

Димитров завършва българска филология в Софийския университет. Автор е на седем книги, включително романа "Софийски дует" и сборника с разкази "Силата на думите". Получавал е редица награди, включително "София: Поетики", "Яна Язова" за разказ и "Чудомир" за хумористичен разказ.

В началото на годината той и още четирима писатели - Стефан Иванов, Светослав Тодоров, Стефан Икога и Захари Захариев създадоха собствено издателство - "Кота 0", като "Разкази от пандемията" е третата издадена от него книга.

Целта на инициативата е "да се опитаме да направим нещо сами", казва Димитров пред "Свободна Европа". За момента издателството трупа портфолио, с което по-нататък да може да кандидатства за финансиране по програми, а собствениците тепърва опознават ролята си на издатели и отговорностите, които носи тя.

Някои от приоритетите на "Кота 0" са да достига до читатели и пространства извън София, както и да стимулира повече свобода в оформлението на книгите.

Това е видимо и в "Разкази от пандемията", тъй като по думите на Димитров кратката проза оставя много пространство на листа и дава възможност за експерименти с илюстрациите.

При някои от страниците в книгата художничката Бояна Павлова е вземала "типографски решения със статут на илюстрация", казва още Димитров. На една от тях буквите сякаш описват траекторията на комара - новия приятел на самотния човек.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков