ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Иван Димитров е читател по наследство. Баба му притежава богата библиотека, а баща му - пишеща машина, пред която като малък той застава нощем и си представя, че пише като Томас Ман.

Днес Димитров вече е известен и награждаван писател, поет, драматург, журналист. През 2020 г. той решава да напусне "Дневник" и да се премести в Театрална работилница "Сфумато". Оказва се, че моментът не е много подходящ за тази смяна, тъй като малко по-късно е обявена пандемията от коронавирус, а театърът не е подходящ за работа от вкъщи по време на изолацията.

Именно в този период, докато Димитров прекарва голяма част от времето си у дома, се раждат историите в най-новата му книга - "Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар", чиято премиера беше в "Сфумато".

 

Сборникът съдържа кратка проза и няколко разказа, свързани от една история "гръбнак" за човек, който в самотата си се сприятелява с комар. Героите в книгата са обитатели на един и същи жилищен блок и общото между тях е, че се сблъскват с новата реалност по време на изолацията.

Някои от текстовете са съставени от цитати от медийни изяви на генерал Венцислав Мутафчийски и проф. Тодор Кантарджев, които отговаряха за мерките за справяне с пандемията.

"Работата по този ръкопис ми помагаше да гледам нещата, а и себе си отстрани. И ми помогна да оцелея по-лесно – тогава живеех сам", казва Димитров.

Той спечели и наградата за млад автор до 40 години на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“ за пиесата си „Как се сприятелих с един комар“, базирана на част от разказите в новия сборник. Тя ще бъде поставена на сцена през следващия театрален сезон.

Димитров е роден през 1983 г. в Кюстендил, като се премества в София, когато е на девет. Обиква литературата още когато се научава да чете. Единственото, което се променя с времето, е вкусът му - от приключенски романи, през научна фантастика до съвременна и класическа литература.

Димитров завършва българска филология в Софийския университет. Автор е на седем книги, включително романа "Софийски дует" и сборника с разкази "Силата на думите". Получавал е редица награди, включително "София: Поетики", "Яна Язова" за разказ и "Чудомир" за хумористичен разказ.

В началото на годината той и още четирима писатели - Стефан Иванов, Светослав Тодоров, Стефан Икога и Захари Захариев създадоха собствено издателство - "Кота 0", като "Разкази от пандемията" е третата издадена от него книга.

Целта на инициативата е "да се опитаме да направим нещо сами", казва Димитров пред "Свободна Европа". За момента издателството трупа портфолио, с което по-нататък да може да кандидатства за финансиране по програми, а собствениците тепърва опознават ролята си на издатели и отговорностите, които носи тя.

Някои от приоритетите на "Кота 0" са да достига до читатели и пространства извън София, както и да стимулира повече свобода в оформлението на книгите.

Това е видимо и в "Разкази от пандемията", тъй като по думите на Димитров кратката проза оставя много пространство на листа и дава възможност за експерименти с илюстрациите.

При някои от страниците в книгата художничката Бояна Павлова е вземала "типографски решения със статут на илюстрация", казва още Димитров. На една от тях буквите сякаш описват траекторията на комара - новия приятел на самотния човек.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин