На 68 години почина проф. Ивайло Дичев - писател и антрополог. За кончината му е съобщил дипломатът Стефан Тафров в социалните мрежи, уточняват от "Сега".

До последно той е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководил е магистърска програма по културна антропология, работил по онлайн изданието за културни изследвания "Семинар БГ". 

ИВАЙЛО ДИЧЕВ е роден през 1955 г. в София. Син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Той бе женен, с две деца.

Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж - VII: Дени Дидро. Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Асоцииран преподавател в университета Париж - 10, с многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер; почетен изследовател на института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. 

Ивайло Дичев бе също писател и активен есеист, публикуващ в български и европейски издания. Бил е колумнист на различни медии, сред които вестник "Сега", "Дойче веле" и др.Удостоен е с наградата "Черноризец Храбър" (2002), носител е и на призовете за есеистика "Паница" (1999) и "Димитър Пешев" (2005).  

Освен на научни монографии и публицистика е автор на три книги с разкази - "Уча се да плача", "Звезден календар", "Миг след края на света", романа "Идентификация" и сценария за българския игрален филм "Заплахата" (1980).

Скромният екип на SKIF изказва съболезнования на близките му.

  • КНИГАТА

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин