На 68 години почина проф. Ивайло Дичев - писател и антрополог. За кончината му е съобщил дипломатът Стефан Тафров в социалните мрежи, уточняват от "Сега".

До последно той е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководил е магистърска програма по културна антропология, работил по онлайн изданието за културни изследвания "Семинар БГ". 

ИВАЙЛО ДИЧЕВ е роден през 1955 г. в София. Син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Той бе женен, с две деца.

Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж - VII: Дени Дидро. Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Асоцииран преподавател в университета Париж - 10, с многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер; почетен изследовател на института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. 

Ивайло Дичев бе също писател и активен есеист, публикуващ в български и европейски издания. Бил е колумнист на различни медии, сред които вестник "Сега", "Дойче веле" и др.Удостоен е с наградата "Черноризец Храбър" (2002), носител е и на призовете за есеистика "Паница" (1999) и "Димитър Пешев" (2005).  

Освен на научни монографии и публицистика е автор на три книги с разкази - "Уча се да плача", "Звезден календар", "Миг след края на света", романа "Идентификация" и сценария за българския игрален филм "Заплахата" (1980).

Скромният екип на SKIF изказва съболезнования на близките му.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.