ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Джефри Чосър (1343 – 1400), писател 

Произход: Лондон, Англия, богато семейство на търговци

Интереси: дворцов живот, дипломация, пътешествия, литература

Известен с: „Кентърбърийски разкази“

Признание: за него казват, че когато се е родил Англия е имала език, а „след смъртта му, тя вече имаше и литература“

-------

„Когато той се роди, Англия имаше език, след като умря, тя вече имаше и литература”.

 

Това твърдят за Джефри Чосър, който от над 600 години лежи в „Ъгъла на поетите” на Уестминстърското абатство. Защо не е положен в катедралата на Кентърбъри, която обезсмъртява в знаменитите си „Кентърбърийски разкази“, не е ясно. Но ако трябва човек да избира, и Уестминстър не е лошо.

„Когато с благи дъждове април / бе мартенската жажда утолил… / тогава много хора закопняха / смирено да поемат в дълъг път, / на славни мощи да се поклонят. / И тръгнаха от Норфолк и от Съри / към древната обител в Кентърбъри“.

С това описание на деня вторник, 16 април, започват „Кентърбърийски разкази”.

Приживе Чосър е известен повече като светски човек, дипломат и способен държавен служител, отколкото като велик поет, който нарежда английската литература до Данте, Петрарка и Бокачо.

Но като споменах Кентърбъри, няколко думи за онова време и място. След битката при Хейстингс през ХІ век, норманите на Вилхелм Завоевателя превземат Англия, смесват се с датските викинги, дошли по-рано, и с англи и брити, които пък още по-рано завладяват местните келти. Ражда се микс от хора, мисъл и чувство, който после става люлка на демокрацията и родина на велики постижения.

До към ХІV век обаче Англия е по-скоро френска провинция – езикът на двора е френски, книгите са на френски и латински, а английският е за простолюдието. И то английски, чието звучене няма нищо общо с днешния – на него говорят героите на Чосър и разказват знаменитите си истории.

Самата катедрала в Кентърбъри е най-значимият религиозен и духовен център в Англия. Там хора на крал Хенри ІІ убиват архиепископ Томас Бекет, който е в остър конфликт с краля. Бекет е заклан, но е канонизиран след три години, а Хенри, който се разкайва, превръща катедралата в център на английското християнство и там се стичат тълпи поклонници.

Чосър взима представителна извадка от тръгнали на поклонение хора с различни професии, социален статус, образование, събира ги в една страноприемница и ги оставя да си говорят. Така те по-добре, отколкото на изповед, разкриват себе си и света си, своите радости и надежди, слабости и възходи.

Амбициозната задача не е завършена. От 120 планирани истории, Чосър пише само 24. Но картината и така е пълна, а книгата остава безсмъртна. По технология тя прилича на „Декамерон” на Бокачо, но с различен аромат на разказа. Прилича и на средновековно френско фаблио, но с толкова английски герои и сюжети, че връзката се губи. В същото време книгата е толкова чосъровска, та чак до Шекспир, три века по-късно, в английската литература няма поет, който дори да я доближи по значимост и популярност. Чосър остава кралят в замъка на словото.

Джефри Чосър, „бащата на английската литература”, е роден в Лондон, вероятно през 1340 г. Думата „чосър” идва от френски и значи „обущар”, но семейството му е от високите нива на буржоазията и твърде богато.

Той има добро образование по езици, философия и други науки от училището към катедралата Сейнт Пол. Като тийнейджър е назначен за паж на графиня Елизабет де Бърг, жена на втория син на крал Едуард ІІІ.

Тогава вече тече Стогодишната война между Англия и Франция. Никой не знае, че тя е стогодишна, пък и тя не е точно стогодишна, но Джефри отива на континента за обсадата на Реймс и е пленен. За свободата му французите искат откуп 16 лири. Сам крал Едуард ІІІ се включва в приятелската група, която събира солидната сума и Чосър се връща като герой.

В следващите години той пътува из континента. Връща се, учи право в Лондон и през 1366 г. се жени за Филипа Роет, рицарска дъщеря и придворна дама на кралица Филипа д`Авен. Балдъзата му Катрин пък е съпруга на Джон Гонт, херцог на Ланкастър, трети син на крал Едуард ІІІ.

През 1367 г. Чосър вече официално е член на кралския двор, пътува с мисии в Европа и вероятно се запознава с Бокачо и Петрарка. През 1374 г. той получава завидна награда от краля: „Да му се изплаща галон вино дневно до края на живота му”. Около 4 литра и половина. Дневно.

Цял живот Чосър служи на короната. Освен дипломат, той е шеф на митницата в лондонското пристанище, мирови съдия в Кент, депутат, кралски секретар по строителството. Накрая се оттегля на по-спокойна работа - като шеф на кралските гори и градини. Междувременно превежда на английски език книги от латински и френски, пише и сам.

Подхваща „Кентърбърийски разкази“ около 1380 г. и ги пише 10 години - твърде уморен е вече. Той е на почтената възраст от 50 години, а изкарва и до 60. Умира неясно от какво през 1400 г.

Джефри Чосър е първият английски поет, положен в „ъгъла на поетите“ в Уестминстърското абатство. Надгробната му плоча е гравирана стотина години по-късно, когато чрез печатната машина на Гутенберг знаменитите „Кентърбърийски разкази” стават бестселър. Англия наистина вече има литература.

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...