ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Уилям Шекспир (1564 - 1616) - драматург, поет, актьор

Произход: Страдфорд на Ейвън, Англия, богато семейство

Образование: местно начално училище

Известен: трагедии - "Ромео и Жулиета", "Хамлет", "Отело", "Крал Лир", "Макбет", комедии - "Укротяване на опърничавата", "Сън в лятна нощ", "Комедия от грешки", "Двамата веронци", "Много шум за нищо", "Както ви харесва", исторически драми, поезия - сонети

Признание: национален поет на Англия, най-известният драматург в света

-------

Какво е общото между Шекспир и Менделсон? Нищо, освен че сватбеният марш на Менделсон е от увертюрата "Сън в лятна нощ", вдъхновена от Шекспир. И когато го слушам, нямам чувството, че се женя пак и пак, както често се оказва, щом отворя очи, а че светът пак и пак се жени за своя невероятен гений Шекспир.

Любовта между този свят и главния му поет е и ще остане вечна. Стига дори само да видим статистиката за тълпата в родния му Stratford-upon-Avon, посещаван годишно от над милион и половина души.

През 1564, когато в това градче мама Мери ражда син на Джон Шекспир, производител и търговец на ръкавици, никой не е впечатлен. Това е поредният Бил, ще живее в мъка и радост и ще го погребат като поредното старо пиянде под върбите край реката. Всъщност, така и става. Което наистина доказва, че всеки живот може да бъде разказан в едно изречение, но също - че ако разказваме така живота, ще загубим неговия вкус и аромат.

Greensleeves, "Зелените ръкави", е невероятна песен от Елизабетинската епоха. Но тя се вписва във всички времена, звучи като домашен уют от друга галактика. Такива са и словата на Шекспир - другият символ на английския Ренесанс. Многопластови и вкоренени дълбоко в красотата и иронията на живота, те подлежат на постоянни интерпретации и постоянно разкриват нещо ново, неочаквано. Тази способност на Шекспир да казва наведнъж много повече, отколкото някой друг може да си представи наведнъж, е изумителна.

Няма да обяснявам, просто чуйте в различни актьорски изпълнения най-известната реплика на света - да бъдеш или не. Дали актьорите са истински хамелеони или самата реплика сменя постоянно цвета на кожата си? А може би виновен е невероятният мозък, родил тези пластове мисъл и чувство, заложени във вечния въпрос, формулиран не от най-големия философ, а от полуграмотен селянин.

Този помощник на баща си в миризливата кожарска работилница, преди двадесет и петата си година зарязва жена с три деца, зарязва красивия Стратфорд, прескача реката Ейвън и в Лондон се преражда в най-великия драматург и поет.

Оттук големият въпрос - истински ли е Шекспир. Дали онзи Шекспир, погребан в Стратфорд, в двора на църквата "Света Троица", е същият Шекспир, възвисил духа ни с вечните въпроси в трагедиите "Хамлет", "Макбет", "Крал Лир", "Отело", "Ромео и Жулиета".

Дали не е друг Шекспир, извънземен, който лесно превключва скоростите и лее веселба в "Комедия от грешки", "Както ви харесва", "Укротяване на опърничавата", "Много шум за нищо", "Веселите уиндзорки", "Сън в лятна нощ". Честно, не знам и не ме интересува кой точно е. Важното е, че написаното от негово име ме задъхва, докато чета и се радвам, че съм роден на една и съща планета с думите на някой си Бил Шекспир.

През 1585 г., на 21, той вече три години е женен за по-възрастната Ан Хатауей, има голям креват и три деца, но нещо му липсва. А за нас липсва информация за следващите му седем години - къде е бил, какво е правил и защо.

През 1592 г. обаче поне една негова пиеса вече се играе в Лондон. И започва чудото. За 20 години Шекспир пише и поставя, предимно в театъра Globe, "Глобус", на който е съсобственик, 38 пиеси.

Не знам давате ли си сметка що за психическо изтощение е да напишеш две пиеси за година - но Шекспир го може и това също е част от величието му. А понякога пише три, че и четири, както е през 1598 г.. По същото време пише и сонетите, 154 на брой. Потресаваща е и статистиката, че Шекспир използва около 29 хиляди думи, докато в първото английско издание на Библията има едва пет хиляди, а нормален човек от Стратфорд може цял живот и с петстотин.

Как човек с няколко отделения в селско училище, става енциклопедична личност, блестящ поет, дълбок философ, учен, алхимик, тънък познавач на човешката природа и брилянтен режисьор на човешките отношения.

Това изумление е в основата на мъчителния въпрос - дали Шекспир е Шекспир, той ли пише известните пиеси и сонети или друг, скрит зад това име. Версиите са над 60.

Сред най-популярните кандидати за булото с марка "Шекспир" е философът Франсис Бейкън, учен и мислител с богата култура, познавач на езиците, които Шекспир не знае, но използва - старогръцки, френски, испански, италиански. Бейкън пътува из Европа, знае места, хора и нрави, които Шекспир описва, но не познава, тъй като не си е подавал носа извън Англия.

Други обаче, пак убедително, сочат за автор на шекспировите творби Едуард де Вер, ХVІІ граф на Оксфорд. И - да, има съвпадения на герои, стилистика, ситуации, с текстовете на самия де Вер. Както при Бейкън, има съвпадения и между живота му и отразеното в пиесите.

Популярна е и версията за драматурга Кристофър Марлоу като автор на поне част от текстовете. А направо екзотична е идеята, че под името Шекспир всъщност се крие Сервантес.

Освен самоличността, изследователите се мъчат и от въпроса за сексуалната ориентация на Шекспир. Твърденията за неговата хомо, всъщност - бисексуалност, се базират на сонетите. В част от тези бисери той с любов се обръща към Смуглата лейди, неизвестна омъжена дама. В други споменава "честния млад мъж", също неизвестен. Мнозина се сочат за безсмъртните любими на барда - от кралица Елизабет, през граф Саутхемптън, през неизвестния с инициали W. H., та до лондонската проститутка Луси Негро, Черната Луси.

Как да се въздържа и аз да се произнеса за "честния млад мъж"? Смятам, че това е свързано с факта, че Шекспир е ревностен католик в епоха на гонения - и мисля, че сонетите са директно обръщение на поета към Христос. Някой ще каже - не може, те носят силна чувственост и сексуален подтекст. Но в Средновековието и Ренесанса любовта към Бога има всякакви измерения. Вижте "Екстазът на Света Тереза" на Бернини, която с позата и излъчването си откровено изобразява взривен женски оргазъм.

Животът и творчеството на Шекспир обаче са така многопластови, та често карат хората да вършат или говорят идиотщини. "Дейли телеграф" пише, че изпълнението на пиеси на Шекспир пред крави стимулира млеконадоя. Източник - "група фермери".

С четене на Шекспир нараства електрическата активност в човешкия мозък - твърди пък "група изследователи". Шекспир е пушил трева - информират компетентни. А според "Шанхай дейли", китайският писател Чжан И дава 153 хиляди долара за пластична операция, с която да заприлича напълно на английския бард. На кой от абсолютно различни му портрети ще прилича обаче, не се уточнява.

Във веселбата има и български принос - пернишка учителка стига до извода, че трънският диалект е копие на английския на Шекспир.

Не знам, по-обикновени май са си нещата. Преди години пих бира в Стратфорд-на-Ейвън. Спах в странноприемницата "Опашката на сьомгата". Обиколих Кралския шекспиров театър и се разходих край реката Ейвън. После отидох в двора на църквата "Света Троица", където е гробът на някой си Уилям Шекспир. Там, кой знае защо, ме нападна съскаща гъска. И, пак там, разбрах защо реалността е по-важна от всички въпроси, свързани с нея. А понякога и от всички отговори.