ИВО ИВАНОВ, Radio Bulgaria

Около рождената дата на бележития български писател Димитър Талев (1-ви септември) българските медии повдигнаха въпроса за съдбата на неговия дом в град Прилеп.

За измеренията в съвременна Северна Македония на Талев и неговото наследство "Радио България" потърси мнението на македонския журналист Владимир Перев, който също е роден в легендарния Прилеп преди 77 години. Въпреки, че израства и живее в режима на Титова Югославия, Перев никога не се отказва от своите български корени. Днес е категоричен, че българското културно наследство в града не се свежда само до съдбата на къщата на Талеви:

„Смятам, че времето, което идва, ще отвори нови процеси и че определени културни, исторически знаменитости на българския национален дух в Македония и в Прилеп, моят Прилеп конкретно, ще бъдат защитени. Ще бъдат или откупени, или въпросът за тяхното съществуване ще се реши двустранно между Македония и България. Но искам нещо да напомня – когато се заговори за къщата на Талев, се пренебрегва, че тя се намира на 100 метра от храма "Свето Благовещение" (на снимката), културно-исторически паметник на българската кауза в Македония и българска църква от 1834 г.

До къщата на Талев наблизо са къщите на Тодор Кусев (митрополит Методий Старозагорски, ревностен защитник на българщината в Македония), на българския външен министър Иван Башев. Тук се намира и първото българско училище в църковния двор. Тук е пространството, където е било читалището "Надежда", както и къщите на Миникови, на Небреклиеви, тука е и къщата на съпругата на един от основателите на ВМРО Христо Батанджиев, тука е къщата на семейството Тошеви, на Пере Тошев, всичко е в рамките на 100 метра. Тук е и костницата на героите от Първата Световна война".

Старият прилепчанин споделя различни идеи как може да бъде използван домът на Талеви като българско културно средище в Прилеп. Запитахме го как ще се отнесат към името на Талев днес в града, защото той също като мнозина македонски българи след  1944 г. е бил обявен за фашист?!

"Мисля, че около името на Димитър Талев ще се водят разпри, не заради неговото набеждаване във фашизъм, комунизъм, национализъм, а за неговата национална принадлежност. Дали е македонец или българин. Дали ще бъде в онази група на удобни писатели, какъвто е да кажем проблемът с Вапцаров, за когото в Македония никой не знае българин ли е, македонец ли е? Ако е бил македонец, защо не е знаел македонски?".

Допреди 5 години Димитър Талев е бил абсолютно непознат в Северна Македония, освен за шепата хора, които професионално се занимават с литература, разказва Перев. Но неговото име и дело се пазели в родовата памет на старите прилепчани, заедно с имената на плеядата изтъкнати македонски българи от града като братята Йордан и Димитър Чкатрови, Коста Църнушанов, Аспарух Миников, Тоде Кусев и др. С голяма въздишка журналистът признава, че му е трудно да прецени дали романите на Талев трябва да бъдат преведени на съвременната македонска литературна норма. 

"Това е тежък въпрос за човек, който може да чете като мен на четирите балкански езика, на сръбски, хърватски, на български и македонски, който познава добре литературата на тези страни – посочва Владимир Перев. – Димитър Талев трябва само на български да бъде пренаписан с двойното „е“ и тогава ще бъде много по-разбираем, отколкото с „я“. Когато един македонец като мен, който познава езика, чете Димитър Талев, той чете и го разбира. Обаче когато един също така като мен, образован македонец, чете „Тютюн” на Димитър Димов, вече става трудно разбираемо. Защо? Синтаксисът, речта, всичко е съвсем друго. Това е един по-друг български език. А за Талев казват, че е бил маестро на българския език, но той е бил за западните говори. Не знам, нямам позиция."

През 1944 т. Талев е наясно, че предстои България и Македония отново да бъдат разделени. Като мост, който да свързва двете части на родината, той започва да пише романа "Железният светилник".

Отделните глави на книгата се публикуват първо във в-к "Зора", където работи заедно с литературния критик Йордан Бадев, както и роденият също в Прилеп гл. редактор на изданието и виден български журналист Данаил Крапчев.

"Първата асоциация ми е вестник "Зора", първата асоциация ми е Данаил Крапчев и вуйчото на моята майка Йордан Бадев – продължава разказа си журналистът. – Това са ми първите асоциации. След това идва и "Железният светилник", след това идва и "Гласовете ви чувам". Но между тия две асоциации, когато се спомене Димитър Талев, покрай спомена за другите прилепчани от неговото обкръжение е църквата "Свето Благовещение" в Прилеп, където е изработен иконостасът“.

Затова и надеждата на прилепчани като Владимир Перев е паметта за тези български светини да бъде съхранена.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 475 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили