ХЮСЕИН МЕВСИМ, "Литературен вестник"

Всеки малко или много литературно изкушен човек знае поетическата визитна картичка на Христо Фотев: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. / Но българин. И жител на Бургас.

Да, вглъбеният певец на морето е роден и прекарва ранното си детство в Истанбул – факт, който почти нищо не означава, след като става дума за разположен на два континента, по хълмове и долини, покрай дантелено нарязани пролив и залив, че и на острови град. Въпросът къде точно в Истанбул е прогледнал поетът на баладичните пътувания и сантименталните посвещения ме е вълнувал от дълго време. Ето че с любезното съдействие на приятеля Христо Копано, пето поколение цариградски българин, с корени от с. Бобища, Костурско, се добрах до кръщелната книга, съхранявана в архива на Екзархийското настоятелство в Шишли.

На л. 74 в споменатата книга под № 11 е вписан бъдещият голям поет. Според документа той се ражда в Бейоглу, всеизвестната Пера – най-европейската, модерна и левантийска част на някогашния космополитен имперски град, на 25.03.1934 г. Кръстен е почти след три месеца – на 23.06., като в графата за мястото на кръщението е отбелязано Ц[аригра]д. Най-вероятно тайнството е извършено в т. нар. Желязна църква, тъй като в съответната графа за свещеника фигурира името на протойерей Йоаким Мустрев, който през онези години служи в споменатия храм.

Името и презимето на бащата на новороденото е Фоти Тодоров, а на майката – Руска Янакиева. По тази логика трите имена на лиричния поет би следвало да бъдат: Христо Фотев Тодоров, но интересно защо във всички литературни справочници той фигурира като: Христо Константинов Фотев. В отделни графи се уточнява, че раждането е законно и че новороденото е от източноправославно вероизповедание. Кръстникът на малкия Христо е Санда [?] Стефова.

Добрах се и до книгата за венчавките за 1933 г., в която е отразено венчилото на родителите на поета. На л. 56, под № 12 е вписано венчилото на Фоти Тодоров и Руска Янакиева, като местожителството на младоженеца е указано К[асъм]паша – махала, разположена на левия бряг на Златния рог, точно срещу Фенер. Важно е да се отчете, че спадащата териториално към Бейоглу махала се обитава от разнородно население, обикновено преселници от източночерноморските области на страната. Бащата е роден в с. Теркос, Чаталджанско, а майката Руска – в Бургас. Теркос е едно от шестте села с преобладаващо българско население на 20-ина км от големия град, основани още в османския период през XVIII в. Момъкът Фоти и момата Руска се венчават на 27.10.1933 г., младоженците са съответно по на 27 и 20 г., като и за двамата това е първо венчило. Вулата (писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак) е от предходния ден, под № 22. Венчани са от протойерей Йоаким Мустрев, родом от Охрид, а в графата за забележки е отбелязано III кл[ас], тоест венчавката е била скромна, извършена само с певец и поп.

Известно е, че 6-годишен, през 1940 г., Христо Фотев завинаги напуска родния си град; от брега на дълбоко врязалия се в сушата тих и защитен от бурите Златен рог се премества край откритото за всички ветрове и дълбинни течения (не)гостоприемно море. А възможно ли е родният Истанбул да е напуснал отрочето си, макар то да ни уверява, че биографията му е над спомените и над думите? Точно на кой адрес е била разположена къщата, в която слабият до хилавост Христо прекарва първите си шест години? И дали тя се съхранява днес? Въпроси, които стоят пред литературния историк и чакат своя нелек отговор.

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 137 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...