ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Чеслав Милош (1911 - 2004) - писател, литературен историк, преводач, дипломат, философ и общественик

Произход: поляк, роден в Литва, Руската империя, средна класа

Образование: учи полонистика и право в Университета "Стефан Батори" във Вилнюс

Интереси: поезия, литература, работи като културен аташе във Франция и САЩ, преподава Славянска филология в Калифорнийския университет

Постижения: въвежда нов жанр в полската литература - поема-трактат

Най-известни творби: много поетични книги, сборник с есета "Поробеният разум"

Признание: Нобелова награда за литература - 1980, творчеството му е забранено в Полша по времето на комунизма

 ------

През 1970 година в Гданск полските комунисти избиват десетки хора, докато хиляди протестира мирно. След десет години в двора на гданската корабостроителница, която носи името на червения сатрап Владимир Ленин, е издигнат първият в "соцлагера", паметник на жертвите на комунизма. На паметника има два цитата - от Библията и от "Вие, които съгрешихте", стихотворение на Чеслав Милош.

Книгите му в Полша са самиздат - властите го наричат предател и забраняват името му да се споменава. Но всички поляци го четат. Цитатът на гданския монумент гласи:

"Вие, които съгрешихте, не се чувствайте в безопасност. Един поет помни!"

Няма по-въздействаща заплаха срещу комунистическите престъпници. Чеслав Милош умее подобни внушения, макар накрая да си дава сметка, че не може да промени Вселената. И пише в "Молитва":

"В часа на агонията бъди с мен като Твое страдание/ което не може света да избави от болката".

Милош, заедно с папа Йоан-Павел Втори и Валенса, е икона на полската съпротива срещу комунизма.

"Стиховете му бяха като... таен код. Ние се разпознавахме един друг с негови цитати - ако някой знаеше Милош, значи можеш да пиеш бира с него, без да се страхуваш" - пише Адам Михник. И си спомня първата среща с Милош в Париж през 1976, в "малка, топла българска кръчма".

"След третата бутилка вино започнах да рецитирам негови стихове... видях сълзи да текат от очите му и чух развълнувания му глас: "Не знаех, че младите в Полша знаят стиховете ми наизуст. Мислех, че съм прокълнат".

Тогава Милош е на 65, професор по славянска литература в САЩ и автор на "Поробеният разум", книга, която разобличава лъжата на комунистическата система. Никой не знае, че с Нобеловата награда след 4 години творчеството му ще заеме мястото си в света, а той ще се превърне в "пророк, мъдрец и необикновен авторитет".

Чеслав Милош е роден през 1911 г. в малко литовско село. През Първате световна война баща му строи пътища в Луската империя и пътува с жена си и сина си. Малкият е свидетел на болшевишкия преврат и оттогава няма илюзии за Русия. После е свидетел и на войната на червените пълчища срещу новата независима Полша, както и на полско-литовската война от 1920 г.

Независимо от мъчителната си срамежливост като тийнейджър, Чеслав завършва право във Вилнюс. Има голям талант за езици - освен полски, знае руски, литовски, английски, френски и иврит. През 1930 г. дебютира с поезия, а още на 16 г. с удоволствие е прелъстен от красива омъжена жена, която, освен на любов, го учи на танго.

В университета има връзки с доста момичета, а през 1944 г. се жени за Янина, която е до него в най-тежките моменти. Тя го посреща в окупираната от немците Варшава, когато той бяга от окупираната от Сталин Литва, до него е през войната, придружава го и в изгнанието от комунистическа Полша.

Но това изгнание не започва веднага. След войната Милош, вече известен човек на словото в Полша, включително от нелегалните издания през немската окупация, е културно аташе в САЩ и Франция. Той работи за популяризиране на полската култура, независимо от обвиненията в левичарство от най-консервативните емигрантски кръгове. Тези обвинения идват оттам, че той макар религиозен човек, има търкания с църквата. И не смята, че всеки поляк трябва да бъде непременно католик. А и не мрази евреите, напротив, дори им помага през окупацията.

През 1950 г. обаче комунистите решават, че той не сътрудничи достатъчно усърдно, значи е предател, и му вземат задграничния паспорт. Това е знак. Милош си връща паспорта и пак е във Франция, където трябва вече да се защитава както от полските консервативни, така и от френските левичарски среди.

Той дълго е раздвоен между мислите за самоубийство и страхът, че полските тайни служби ще го убият, но сътрудничи с емигрантско издателство "Култура", главната му финансова и морална опора до 1960 г., когато е поканен в Бъркли, Калифорния, за професор по славянска литература. Там Милош пише различни по характер книги, но цял живот си остава поет. Както сам казва:

"Съставен съм от противоречия, затова поезията за мен е по-добра форма от философията."

През 1980 г. Чеслав Милош получава Нобел за литература - изненада за мнозина, но не и за онези, които познават творчеството му.

После вече режимът не може да го спре, той стъпва на родна земя и прави триумфален поход. Това е времето, когато борбеният полски дух роди своята "Солидарност" и Чеслав Милош е една от иконите на съпротивата.

След промените той дели времето между Краков и Бъркли, а през 2004 г. се връща завинаги в Полша.

"Не искам да бъда бог или герой. Просто искам да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого" - казва поетът Чеслав Милош.

Тялото му е погребано в криптата на една краковска църква, но може пък духът му наистина да се е преродил във вековно дърво с корени в безкрая на света.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот