Почина голямата българска поетеса и преводачка Рада Панчовска (1949 - 2022), съобщи БНР, позовавайки се на  издателство "Сонм". 

Рада Панчовска е родена в Оборище през 1949 г. Завършва гимназия в Панагюрище и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, с втора специалност руски и факултативно испански език.

Работила е във в-к „Оборище“ – Панагюрище, в Института за български език към БАН – София, управител е на частно издателство „Проксима-РП“, София. Член е на Сдружението на българските писатели (секретар по поезия) и на Съюза на преводачите в България и е член-основател на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България. Участвала е в международната писателска среща-круиз „Вълни на три морета“, в поетични четения и фестивали у нас и в Родос (Гърция), Берлин (Германия), Куртеа де Арджеш (Румъния), Струга (Македония), Сан Роке, Веруела, Мадрид, Гранада и Приего (Испания) и в международни преводачески и издателски срещи в Тарасона и Албарасин (Испания) и Мексико (Мексико). Живее в София.

Поетичният й дебют е в сборника "Смяна ’81" (1981), последван от стихосбирките "Всеки ден" (1984), "На белия свят" (1992), "Кратки срещи" (1993), "Убягващи впечатления" (1994), "Аритмии" (1996) и "Приписки към антологията на съвременна испанска поезия ‘Гласове на жени’ "(1997, двуезична – на български и испански), "50 стихотворения" (избрано, 1999) и "50 стихотворения" (2001, двуезична – на български и испански), "Анонимният успех" (2001), "Обратно броене" (2007), "Стени и мостове" (2011). Нейни стихотворенията  са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски и персийски. 

Рада Панчовска е носител на награда за превод на Съюза на преводачите и Център за изкуства Сорос (1996), награда "Христо Г. Данов" (2001). Последната й стихосбирка е "Космически елегии" (изд. Сонм, 2018), за която взема наградата на името на Николай Кънчев.

"Рада беше от малцината български творци, за които радостта идваше от самия акт на творчеството, а не от почестите, рецензиите, наградите и тръбните звуци. Пишеше метафизична, сложна поезия, съзвучна с най-добрите образци на испаноезичната поезия, на която беше посветила преводаческото си майсторство.

Издателство "Сонм" губи не само незаменим сътрудник, но и близък приятел и съмишленик. Сбогом, Раде, светлина на душата ти!" 

 

Оглеждам безнадеждните пространства

на галактичните мъглявини.

Добре си бяхме тук, но ето вече…

Ще трябва пак да поизтупам куфара за края на света.

Човечеството е застъпило планетата си

като за последно

и под чии ли небеса очаква да осъмне.

 

Из "Навечерие" (Рада Панчовска, "Космически елегии", Сонм, 2018)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот