НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

„Може би защото живееше в тъмен килер, той открай време беше дребен и мършавичък за възрастта си. Изглеждаше още по-дребен и по-мършав, защото нямаше какво да носи освен старите дрехи на Дъдли, а Дъдли беше около четири пъти по-едър от него. Хари имаше слабичко лице, възлести колена, черна коса и ясно зелени очи“.

Така публиката се запознава с 11-годишния младеж, който остава в съзнанието на милиони хора по света.

Разбира се, става въпрос за младия магьосник Хари Потър. Поредицата книги за него се превърна в най-продаваната в историята, а няколко поколения израснаха с магиите, отварите, училището за магия и куидича. Всичко това е благодарение на една жена – Джоан Роулинг.

Преди дни се навършиха 20 години от излизането на големия екран на първия филм, заснет по книгите на талантливата писателка. През годините тя се превърна в една от най-влиятелните жени в света и един от най-големите филантропи, която е ангажирана с многобройни каузи.

И всичко, защото Хари излезе от килера под стълбищата и повярва, че е магьосник.

Почти нищо в живота на Роулинг не предполага, че тя ще се превърна в най-четения автор в света. Водят я само страстта и желанието й.

Родителите й сключват брак докато са още на 20 години. Баща й е самолетен инженер в Ролс Ройс, а майка й е научен сътрудник в гимназия.

Още от малка пък Джоан има страст към историите и писането им.

„Първият разказ, който написах, когато бях на шест, беше за заек на име Заек“, казва тя. От най-ранна детска възраст и мечтата й е да пише романи.

Според родителите ѝ с това никога няма да може да се издържа. Е, дори родителите понякога бъркат.

Роулинг описва тийнейджърството си като трудно, макар и не толкова лошо, колкото живота на Хари със семейство Дърсли. Нещата се влошават, когато майка ѝ е диагностицирана с множествена склероза.

„Не бяха особено щастлива. Мисля, че беше ужасяващо време от живота ми“, казва тя пред "Нюйоркър".

Колежанското си образование получава в Екзитър, където изучава френска филология. Това й помага да започне работа в правозащитната организация „Амнести интернешънъл“, за която превежда.

„Четях набързо надраскани писма, които бяха контрабандно изнасяни от тоталитарните режими от мъже и жени, които рискуваха животите си, за да съобщят на външния свят какво се случва там“, разказва тя. Тази работа обаче не ѝ допада много, защото е „най-дезорганизираният човек на света“.

Идеята за Хари Потър се ражда докато чака при забавяне на влак между Манчестър и Лондон, който трябва да пристигне на гара „Кингс крос“, същата, на която се запознават и родителите й. Там по-късно се появява и тайният вход за перон 93/4, откъдето започват пътешествията на учениците към училището за магия и вълшебство.

В следващите пет години тя полага основните на сюжетите за седемте книги от поредицата – „Философският камък“, „Стаята на тайните“, „Затворникът от Азкабан“, „Огненият бокал“, „Орденът на феникса“, „Нечистокръвния принц“ и „Даровете на смъртта“.

Най-тежкият ден в живота й е на Нова година през 1991 г., когато майка й умира.

„Баща ми ми се обади в 7 часа сутринта и някак знаех какво се е случило. Получих момента на паника, в който нищо не чувах и не можех да осмисля идеята за смъртта на майка ми. Почти не минава ден, в който да не мисля за нея“, казва Роулинг.

Болката от загубата е и основното й вдъхновение да не спира да пише историята си.

Малко по-късно, когато е на 26, тя се мести в Португалия, за да преподава английски. На пръв поглед щастието ѝ се усмихва и тя се омъжва за телевизионния журналист Хорхе Арантес. Двамата имат дъщеря, но се разделят след само три години заедно.

По-късно Роулинг споделя, че по време на кратката ѝ връзка с Арантес е била жертва на домашно насилие, но не споделяла за това заради дъщеря си. Именно докато живее в Португалия, тя нахвърля първите си бележки върху книгата за момчето магьосник, а във Великобритания се прибира с пълен куфар със записки за Хари Потър.

Тежкото й финансово състояние в един момент я докарва до това да живее на социални помощи, тъй като не успява да си намери работа. Тя се премества да живее в Единбург, където пише „Философския камък“ по кафенетата из града на пишеща машина.

„Нямаше да напиша тази книга, ако за няколко години не бях наистина толкова бедна, колкото беше възможно да бъдеш във Великобритания, без да останеш на улицата“, казва тя и признава, че състоянието я е водело до ръба на депресията.

През 1995 г. тя завършва първата книга и я разпраща до редица издатели, но получава десетки откази. В крайна сметка един дребен литературен агент в Лондон - Кристофър Литъл, който е нейният издател в следващите близо две десетилетия - ѝ помага да се договори с издателството Bloomsbury, което и плаща аванс от 2500 паунда и сделка за издаване на 500 бройки.

Именно от Bloomsbury предлагат инициалите Дж. К. Роулинг, защото са на мнение, че момчетата не биха прочели книга, написана от жена.

Така „Хари Потър и Философският камък“ излиза на пазара през 1997 г. До март 1999 г. само в Обединеното кралство са продадени 300 000 копия. От издаването на книгата в САЩ тя печели 100 000 долара, с които си купува апартамент, в който да живее.

Само година по-късно магията на Хари Потър е вече в Холивуд, след като „Уорнър Брадърс“ сключват сделка за няколко милиона с Роулинг за правата за филмирането на книгите от поредицата.

През 2004 г. Форбс съобщава, че Роулинг е първият човек, който става милиардер от писане на книги, както и втората най-богата жена предприемач. Въпреки че познава бедността, а може би именно заради това, Роулинг раздава голяма част от богатството си за различни каузи.

Още през 2000 г. тя учредява организацията Volant Charitable Trust, която има годишен бюджет от 5.1 млн. паунда и се бори с бедността и социалното неравенство. Тя е председател на организацията Gingerbread, която помага на самотни родители. От печалбите от книги, свързани със серията от Хари Потър „Фантастични създания и къде да ги намираме“, „Куидичът през вековете“ и „Барда Бийдъл“ тя печели около 60 млн. паунда и дарява всичко за каузи.

Посланията в книгите й продължават да ги вдъхновяват и до днес.

„Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности“, казва мъдрият директор на Хогуортс Албус Дъмбълдор - топлият глас на разума на Роулинг.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек