ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА,"Свободна Европа"

През 1964 г. революционерите в Занзибар започват да преследват хора от арабски произход. Затова двайсетинагодишният Абдулразак Гурна емигрира във Великобритания.

Може да се каже, че вследствие на това събитие през 2021 г. той спечели Нобеловата награда за литература.

"Никога не ми е хрумвало. Това не беше нещо, което можеше да кажеш – "искам да съм писател", казва той пред "Ню Йорк Таймс". Всъщност Гурна е възнамерявал да работи "нещо полезно, например инженер".

Роден през 1948 г. в Занзибар, днес част от територията на Танзания, Гурна пристига в Кентърбъри в края на 60-те.

В опит да осмисли отчуждението и последиците от принудителната миграция той малко по малко започва да пише истории. И то на английски език, въпреки че майчиният му е суахили.

"Онова, което ме мотивираше да пиша, беше идеята да загубиш мястото си в света", казва още Гурна.

Писателят има десет книги, които до момента не са превеждани на български. В тях преобладават темите за колониализма, миграцията, войната.

"Тези неща са с нас всеки ден. Умират хора, други биват наранявани по целия свят, трябва да се справим с тези проблеми по най-добросърдечния начин", казва той пред Би Би Си.

Гурна е вече пенсиониран професор по английска и постколониална литература в университета "Кент", Кентърбъри, като до момента не е получавал големи литературни награди. По думите на редакторката му това е "най-заслужената награда" за писател, който "просто беше игнориран".

"Неговият стил е особено красив и внушителен, също хумористичен и добър, и чувствителен", казва Александра Прингъл пред "Гардиън". "Той е изключителен писател, който пише за наистина важни неща".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот