Със специално събитие ще завършват тазгодишните столични литературни маршрути, организирани от фондация "Прочети София". То е посветено на писателя, есеист и преводач Константин Константинов (1890 - 1970) - един от най-фините български автори, който е забравен днес.

На 9 октомври от 11 ч. литературният историк проф. Михаил Неделчев ще поведе присъстващите от ул. "Хан Аспарух" № 67, където за кратко е живял писателят, към ул. "Иван Шишман" № 53. Именно на този адрес фондация "Прочети София" възстановява изчезналата преди години паметна плоча, указваща, че Константинов и сестра му Донка - известна за времето си художничка, са живели там.

Поставянето на новата плоча ще отбележат директорката на фондацията Тодора Радева и кметът на район "Средец" Трайчо Трайков. Литературният маршрут ще завърши в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици", където ще се четат текстове на Константин Константинов. Специално от Виена за събитието пристигат музикантите и внуците на Панчо Владигеров - Александър и Константин Владигерови.

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ е роден в Сливен. Той е сред най-важните фигури в българския културен живот през първата половина на XX век. Завършил право в Софийския университет, той работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Директор е на Радио "София", председател на Съюза на българските писатели и на Института за преводна литература.

Редактор е на списание "Изкуство" и е носител на наградата "Добри Чинтулов". Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Съвременна мисъл", "Златорог", "Изкуство и критика" и др.; заедно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава списание "Звено" (1914). Сред най-известните му творби са сборниците с разкази "Към близкия", "Любов", "Трета класа", "Ден по ден", "Седем часът заранта", романите "Кръв" и "Сърцето в картонената кутия" (в съавторство със Светослав Минков), пътеписите "По земята" и "Нашата земя хубава!", мемоарната книга "Път през годините", есеистичните сборници "Върхове" и "Празници".

Автор е и на произведения за деца. Константин Константинове е превеждал от руски и френски език. Негови произведения са издавани на френски, английски, немски, испански, италиански, руски, словенски, сръбски, японски.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.