Със специално събитие ще завършват тазгодишните столични литературни маршрути, организирани от фондация "Прочети София". То е посветено на писателя, есеист и преводач Константин Константинов (1890 - 1970) - един от най-фините български автори, който е забравен днес.
На 9 октомври от 11 ч. литературният историк проф. Михаил Неделчев ще поведе присъстващите от ул. "Хан Аспарух" № 67, където за кратко е живял писателят, към ул. "Иван Шишман" № 53. Именно на този адрес фондация "Прочети София" възстановява изчезналата преди години паметна плоча, указваща, че Константинов и сестра му Донка - известна за времето си художничка, са живели там.
Поставянето на новата плоча ще отбележат директорката на фондацията Тодора Радева и кметът на район "Средец" Трайчо Трайков. Литературният маршрут ще завърши в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици", където ще се четат текстове на Константин Константинов. Специално от Виена за събитието пристигат музикантите и внуците на Панчо Владигеров - Александър и Константин Владигерови.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ е роден в Сливен. Той е сред най-важните фигури в българския културен живот през първата половина на XX век. Завършил право в Софийския университет, той работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Директор е на Радио "София", председател на Съюза на българските писатели и на Института за преводна литература.
Редактор е на списание "Изкуство" и е носител на наградата "Добри Чинтулов". Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Съвременна мисъл", "Златорог", "Изкуство и критика" и др.; заедно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава списание "Звено" (1914). Сред най-известните му творби са сборниците с разкази "Към близкия", "Любов", "Трета класа", "Ден по ден", "Седем часът заранта", романите "Кръв" и "Сърцето в картонената кутия" (в съавторство със Светослав Минков), пътеписите "По земята" и "Нашата земя хубава!", мемоарната книга "Път през годините", есеистичните сборници "Върхове" и "Празници".
Автор е и на произведения за деца. Константин Константинове е превеждал от руски и френски език. Негови произведения са издавани на френски, английски, немски, испански, италиански, руски, словенски, сръбски, японски.
