ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Много хора са виждали тази скица. Ако не като рисунка, то може би поне върху монетата от 1 евро. На рисунката е изобразена гола мъжка фигура с разперени крака и ръце, едновременно вписана в кръг и в квадрат.

Много хора вероятно знаят кой е авторът на изображението – Леонардо да Винчи, италианският изобретател, художник и архитект. Много хора вероятно са чували и името, с което е известна рисунката на Леонардо – „Витрувианския човек“. Доста по-малко обаче вероятно са хората, които знаят каква е историята зад изображението и кой е вдъхновителят на Леонардо.

Това е древноримският архитект Витрувий, автор на първия в историята наръчник по архитектура. Част от този свой трактат, писан през I в. пр.Хр., Витрувий посвещава на изследването на пропорциите. В нея той описва пропорциите на идеалната мъжка фигура и твърди, че от пъпа, който се намира в центъра на човешкото тяло, може да се опише квадрат и окръжност, които да докосва върховете на пръстите на ръцете и краката.

Така, без да знае, че ще му даде своето име, Витрувий вдъхновява Витрувианския човек на Леонардо.

Преди броени дни беше премиерата на първия български превод на знаменития трактат на Витрувий, от който е част горното описание. Книгата „За архитектурата“, често цитирана още като „Десет книги за архитектурата“, е единственото произведение от Античността, достигнало до наши дни, което се занимава с теория на архитектурата и в частност с архитектурата и строителните техники на древен Рим.

Първият му превод на български е дело на преводачката Елена Йонкова и е резултат от дълги години отдадена работа.

„Бих го нарекла едно много дълбоко гмуркане в професията на класическия филолог. Съществременно и огромно приключение, авантюра с много емоции“, каза Йонкова на премиерата на книгата на издателство "Кибеа", която се проведе на 27 май в Националната художествена галерия.

„За архитектурата“ е един енциклопедичен труд, дълъг почти 500 страници. Представлява „най-ранното запазено свидетелство, очертаващо границите на архитектурната професия и представящо я в нейната цялост и разнообразие от знания“.

Въпреки че книгата е писана преди повече от 2000 години, нейните послания са все така актуални. Преди всичко убеждението на автора ѝ Витрувий, че човекът е част от вселената и връзката му с космоса се осъществява чрез изкуството на строителството.

„Книгата е предназначена за един много широк кръг от читатели, най-вече за истинските библиофили, ценителите на хубавата книга. Защото тя би предизвикала интерес не само у архитекти и инженери, но и у хора, които идват от сферата на хуманитарните, природнотехническите и социалните науки, а и хората на изкуството. Като предлагаме Витрувий на съвременния читател, ние всъщност му предлагаме едно интригуващо пътешествие назад във времето, пътешествие в Античността. А водач на това пътешествие ще бъде един високообразован архитект, който носи и високи морално-етични и естетически ценности“, разказва Йонкова за книгата.

Идеята да преведе трактата на Витрувий на български се заражда още преди много години, докато Йонкова е още студентка в катедрата по Класическа филология на Софийския Университет „Климент Охридски“. Дипломната ѝ работа е посветена именно на личността и творчеството на Витрувий. Тогава обаче бъдещата преводачка все още не се чувства достатъчно подготвена, за да се заеме с амбициозния проект.

„Оставих сътвореното тогава да отлежи във времето с ясното съзнание, че за да пристъпиш към превод на такава значима творба като този архитектурен римски трактат, би трябвало да си натрупал професионален опит и като филолог, и като познавач на Античността. И ето сега, след дълги години работа като специалист в областта на класическата филология и вече с ценен професионален опит, натрупан в Националната гимназия за древни езици и култури, дръзнах да предложа превода за издаването му в България“, пише Йонкова в началото на книгата.

Работата по превода действително се оказва изключително трудна. Авторският текст на Витрувий не е запазен, съществуват единствено множество преписи. Затова и нейният превод е на основата на латинския текст, издаден хилядолетия след оригинала.

„Този факт, че оригиналният текст и всички чертежи, които са били приложени към него, са загубени, и разполагаме само с преписи, води до много трудности в работата с текста. При преписването са допускани множество грешки и корекции, защото езикът е тромав, труден латински, научно-технически латински, с множество гръцки термини. Това беше една от основните трудности за мен като преводач.“

Другата трудност, която среща, е че трактатът е всъщност енциклопедичен, мултидисциплинарен и включва и области различни от архитектурата, включително математика, история, литература, философия, етика, музика, театър, астрономия и астрология. „Тоест за всеки класически филолог, заемащ се с труда на Витрувий, предстоят множество изпитания, с които и аз трябваше да се преборя. Да се задълбоча в множество дисциплини. Но в крайна сметка надявам се, че се получи“, казва Йонкова.

Именно идеята за преплитането на дисциплините и необходимостта от високо образование е нещото, което тя намира за най-ценно в книгата. Затова и следният откъс е сред любимите на преводачката:

„На тези, които нямат опит, може би ще им се стори чудно, че човешката природа може да усвои и да съхрани в паметта си толкова много познания. Ако обаче обърнат внимание, че всички научни дисциплини имат връзка помежду си и си взаимодействат, лесно ще се убедят, че е постижимо. Всестранното образование също като човешкото тяло се състои от отделни части. Затова този, който от най-ранна детска възраст се въоръжава със знания в различни учебни дисциплини, открива във всички области на познанието едни и същи характеристики и взаимни връзки между отделните науки. Така изучава всичко много лесно.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Науката е диференциално уравнение. Религията е състояние, което поставя граници.“

Алън Тюринг, британски учен, роден на 23 юни преди 109 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?