Classicfm.com направи класация на най-добрите цигулари на всички времена. Ето кои са, подредени по азбучен ред (на латиница):

Джошуа Бел (49) – американското дете чудо – от малкото музиканти, които успяха да направят от ранната си слава пълноценна кариера

Никола Бенедети (29) – шотландката е цигуларка от световна класа, музикантът на ХХІ в.

Сара Чанг (36) – американката свири от 5-годишна и продължава да смайва

Джордже Енеску (1881 - 1955) – той е бог за румънците и бог сред цигуларите

Юлия Фишер (33) – германката е едновременно цигуларка и талантлива пианистка и концертира и с двата инструмента

Мидори Гото (45) – става легенда, когато успява да свири, въпреки че къса две струни на концерт пред Ленард Бърнстейн

Хилари Хан (37) – експериментаторка, която направи революция в модерното свирене

Яша Хайфец (1901 - 1987) – когато го чува да свири, Фриц Крайслер казва: „Трябва да счупим цигулките си в коленете си!“

Жанин Янсен (38) – холандката е специалистка по Бах и се слави с романтичното си свирене

Найджъл Кенеди (60) – ексцентричният изпълнител е пътеводна звезда в днешно време 

Фриц Крайслер (1875 - 1962) – той е пионер в извличането на емоция от цигулката и композитор на легендарни произведения

Гидон Кремер (69) – латвийският цигулар през 1980 г. емигрира в Германия. Освен отличен изпълнител е автор на няколко книги 

Йехуди Менухин (1916 - 1999) – топ изпълнител, иновативен и страстен изпълнител и учител

Виктория Муллова (57) – рускинята се прочува с бягството си от КГБ по време на концерт във Финландия през 1983 г.

Ан-Софи Мутер (53) – германската цигуларка е възпитаничка на Херберт фон Караян. Шампион е по изпълнения на съвременна музика

Жинет Невьо (1919 - 1949) – загиналата в самолетна катастрофа французойка е известна с това, че побеждава Ойстрах в конкурса Wieniawski 

Давид Ойстрах (1908 - 1974) – легендарен цигулар от СССР,  на когото Шостакович и Хачатурян посвещават произведения

Николо Паганини (1782 - 1840) – цигуларят, оказал най-голямо влияние върху начина на свирене на цигулка

Ицхак Пърлман (71) – живата легенда на Израел, малцина са направили толкова много, за да популяризират цигулката

Пабло де Сарасате  (1844 - 1908) – дори да беше написал само „Zigeunerweisen“, пак щеше да остане в списъка на великите

Гил Шахам (45) – роден за слава, той прави големия си пробив през 1989 г., когато го канят да свири Брух и Сибелиус на мястото на Пърлман 

Исак Щерн (1920 - 2001) – изключителна звезда, емблема на генерацията си

Максим Венгеров (42) – малцина музиканти са постигнали толкова безпроблемен успех като руския цигулар

Антонио Вивалди (1678 - 1741) – бащата на бароковата цигулка е оказал огромно въздействие върху днешния начин на свирене. Неговите концерти са крайъгълният камък на всеки цигулар

Йожен Изаи (1858 - 1931) – белгийски цигулар, композитор и диригент, звезда на концертните сцени, несравним изпълнител

 

 

"Политиката на граф Игнатиева биде победена от българския национализъм. Преговорите за помирение с Патриаршията, тъй енергично ръководени от него, останаха безплодни."

Симеон Радев, писател, дипломат, историк, революционер и публицист, роден преди 146 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...