Какво е характерно за страхотния семеен филм? Това, че цялото семейство може да му се наслаждава заедно, че топли сърцата на малки и големи. Но не само това – добрият семеен филм казва и колко е важно семейството дори когато героите в него не са роднини. Вижте тази класация на bbc.com и добавете и вашите любими семейни филми, като ни пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

„Изгубеният хоризонт”, режисьор: Франк Капра, 1937 г.

Филмът е по едноименната книга на Джеймс Хилтън. По време на гражданските войни в Китай петима англичани от различни социални групи, сред които дипломат, учен, проститутка, мошеник, след самолетната катастрофа попадат в неизследван район в Тибет. На мястото на инцидента обаче ги очаква като по план група местни, която ги завежда до долината на Шангри-Ла. По такова странно стечение на обстоятелствата чужденците се озовават в града на щастието и на вечния живот, основан от белгийския мисионер от люксембургски произход - отец Перо. Някои от тях намират там любов и спокойствие, а у други има недоволство срещу това изолирано и странно място и неговите необичайни обитатели. Това всъщност е утопичен проект за идеалното място, където хората, живеейки в мир, разбирателство и хармония, достигат до библейска възраст.

---

„Завръщането на Ласи”, режисьор: Фреди Уилкокс, 1943 г.

И този филм е базиран на литературна творба – романа „Ласи” от Ерик Найт. Историята за приятелството между дете и куче е толкова емоционална, че става любим филм за милиони семейства по света. В лентата участва 11-годишната Елизабет Тейлър.

---

„Човешка комедия”, режисьор: Кларънс Браун, 1943 г.

Сценарият е написан по едноименната книга на Уилям Сароян. Това е историята на момче, което става мъж в свят, който дори в разгара на войната изглежда по-мек, по-безопасен и по-обитаем от днешния. В главната роля е Мики Руни.

---

„Чудо на 34-та улица”, режисьор:Джордж Сийтън, 1947 г.

Това е един от най-популярните коледни филми в САЩ. Сценарият е по разказ на Валънтайн Дейвис. Големият въпрос е трябва ли да вярваме в дядо Коледа. През 2005 г. филмът е включен в Националния филмов регистър. Носител е на най-големите награди в киното.

---

„Слово”, режисьор: Карл Теодор Драйер, 1955 г.

Филмът разказ за семейство, разкъсано от религиозни спорове. Това е единственият филм на датския режисьор, приет с възторг едновременно от критиката и широката публика. „Слово” е неизменно в класациите за най-добри филми.

---

„Песента на пътя”, режисьор: Сатяджит Рей, 1955 г.

Сюжетът, базиран на едноименния роман на Бибхутибхушан Бандопадхай, разказва за живота на дете от бедно семейство в бенгалската провинция. Главните роли се изпълняват от Субир Бенерджи, Каруна Банерджи, Кану Банерджи. Това е дебютният филм на режисьора и стилистиката му е силно повлияна от италианския неореализъм. По-късно Рей снима още два филма със същия главен герой - „Непобеденият“ и „Светът на Апу“  „Песента на пътя“ става първият индийски филм, придобил по-широка международна известност. Той получава две награди на фестивала в Кан и е номиниран за награда БАФТА.

---

„Мери Попинз”, режисьор: Робърт Стивънсън, 1964 г.

Сценарият, написан от Бил Уолш и Дон Дагради, е базиран на поредицата детски книги от Памела Травърз. Историята е на семейството на консервативния банков служител Банкс, който се отнася към съпругата, децата си и домашните прислужници като към вещи, без емоционалност, съблюдавайки строга дисциплина. Един ден в дома на Банкс се появява приказната бавачка-фея Мери Попинз, на която е поверено отглеждането и възпитанието на децата Джейн и Майкъл.

---

„Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда”, режисьор Джордж Лукас, 1977 г.

С този филм започва създаването на поредицата „Междузвездни войни“, продължила с още шест филма. Първоначално се нарича просто „Междузвездни войни“, а през 1981 г. е добавена останалата част от заглавието. Забележителен със своите специални ефекти, нестандартна режисура и научнофантастична история, лентата е една от най-гледаните за всички времена и привлича поколения фенове.

---

„Радио дни”, режисьор: Уди Алън, 1987 г.

Уди Алън се връща към времето на т.нар. златна епоха на радиото от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, когато то е водеща домашна медия и средство за развлечение. Същевременно филмът е и биографично представяне на порядките от тези дни през погледа на семейството на малкия Уди. Голяма част от събитията, случките и героите са действителни и максимално близки до спомените му от детството.

---

„Черният жребец”, режисьор: Карол Балард,1979 г.

Това е пленителна драма за взаимопомощ, която си оказват дете и кон на пустинен остров.  Сценарият е вдъхновен от романа на Уолтър Фарли. Част от магията на филма се дължи на играта на Кели Рено, считана за най-доброто детско изпълнение в историята на киното. 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Все още обичам хората, които съм обичала, независимо че ги избягвам, когато ги срещна на улицата.”

Ума Търман, американска актриса, родена на 29 април преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.