"Ако на второ четене се приемат промени в закона, свързани с името на 24 май, ние ще се откажем от това, което казва и Иван Вазов, че ние сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат."
Това коментира в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТV+ и TV1 Анна-Мария Костова Тотоманова, професор по история на българския език във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".
В началото на месеца ГЕРБ подкрепи на първо четене предложението на "Обединените патриоти" 24 май да се нарича Ден на българската писменост, просвета и култура, а не Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както в момента.
Според проф. Анна-Мария Костова Тотоманова предложението на "Обединени патриоти" показва незнание и неосъзнаване на това каква е ролята на Кирило-Методиевата писменост.
"Така ще дадем картбланш на всички, които пишат на кирилица, да твърдят, че това е тяхната азбука, пренебрегвайки заслугата на България за това, че е запазила тази азбука, коментира тя. Мисля, че този акт е сравним със заиграването с конституцията, използва се нещо, което е свято за българите, за да се угоди на коалиционния партньор, и това не бива да става", каза още проф. Тотоманова.
"Кирилицата е създадена в България, но тя не е точно българска азбука, тя представлява адаптация на гръцката азбука, в която са добавени букви за най-характерните славянски звуци. Кирилицата е устроена по модела на глаголицата т.е. без глаголица не би имала кирилица", обясни проф. Тотоманова.
"Кирило-Методиевата писменост и азбуката възкръсват на българска почва. Дошлите в България ученици на светите братя - Климент, Наум и Ангеларий, за много кратко време възстановяват с помощта на свои ученици онази богослужебна книжнина, която е използвана в Моравия, и после предприемат преводи и на по-сериозни съчинения. За съвсем кратко време нашите книжовници извършват нещо като подвиг - те превеждат на старобългарски почти всички основни съчинения от всички жанрове на византийската книжнина. Това става в рамките на 50 - 70 години. Този език от България се разпространява в другите славянски държави и този език, създаден в България от българи, става основният инструмент за християнизация на нашата част на Европа. В продължение на около 500 години този език и тази книжнина, която се излъчва от България, оформя едно своеобразно културно и религиозно пространство", припомни тя.
