БНР

Ще поиска ли душата да влезе в театъра и какво ще накара зрителя да влезе в салона? Проф. Маргарита Младенова коментира в "Нашият ден" започването на новия театрален сезон:

"Ние имаме представления за публиката от началото на месец юли. Целия юли, половината август и от 1 септември почти всяка вечер в различните пространства на Сфумато, спазвайки като мормони условията за броя зрители, ние нямаме празно място. Кръгът "Сфумато" – младата публика и другите хора – идват да гледат театър – какво ги води – при всички случаи нещо отвъд страха за тялото."

Предизвикателството през този сезон

"Според мен театърът трябва да преосмисли предмета си на творчество, да се завърне към големите теми, големите текстове, големите смисли – тези текстове, които говорят нещо на човека отвъд това, което се случва тук, сега и днес. Човекът има гражданска съвест, будност и трябва да вземе страна, да се определи, да прояви своето несъгласие. Но най-вече театърът е една надреалност, в която ние съществуваме за това, което липсва, а не против това, което е в повече." 

Преосмисляне на репертоарната политика

"Театърът не е просто професия. Театърът е прекрачване в едни истини, забравени, които трябва да се събудят – театърът е затова, живото изкуство е затова. Да накара човека да вдигне поглед от краката си. Сега повече отпреди стои въпросът за смисъла на всеки живот и всеки човек."

Режисьорът и преподавател проф. Маргарита Младенова коментира отвореното писмо до управляващите на група интелектуалци, което вече е подписала: 

"Отдавна е влошен климатът на обществените отношения. Ние живеем в един невъзможен за дишане, за понасяне въздух, сред един груб език. Всички т.нар. "дебати" се водят с пренебрежение към другата страна, с желание тя да бъде очернена. Не мога да си представя как е възможно т.нар. "управляващи" за толкова време нито една своя грешка да не съзнаят и да не сложат в този празнословен от тяхна страна апел за диалог. Няма и не може да има същински диалог между хора, които мерят живота и утрето на България със съвършено различни мерки.

Живеем в лоша пиеса, в която главни действащи лица са генералите.

"Разбира се, друг много важен разговор е какво прави българската интелигенция в това време, около какво се обединява, защото тя е разпадната колкото никога досега. В известен смисъл има спадане на самочувствието на това, което интелигенцията прави и заема в публичното пространство. Изкуствата не се зачитат – това не значи да се затворим и нищо да не правим, някой все пак трябва да си дава сметка и да просветлява. Аз не мисля, че живеем в лошо време, ние просто живеем в лоша пиеса, ние лошо си пишем житейските сценарии."

Проф. Младенова е категорична:

"Няма пари за дейности, няма пари за създаване. И се чудя защо навсякъде в Европа има паралелни фондове... а тука всичко разчита само и единствено на това, което от бюджета може да бъде отделено за култура. Ако обществото иска, настоява тази култура да е важна за него, за децата му, ако хората, които имат пари, държат на културата, тая култура нямаше да е на този хал..."

 

Разговорът на Александър Райчев с Маргарита Младенова в "Нашият ден" тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател