БНР

На 22 юли в двора на експоцентър "Флора" в морската градина в Бургас ще се играе представлението „Приятно ми е ,Ива“. Постановката е на Театър 199. На 29 юли ще е последното представление за сезона. 

„Хората са зажаднели за театър и се надявам да не се притесняват за коронавируса и да си купят билети", каза в предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“ актрисата Ива Тодорова.

„Трябва да сме готови за нови неща, но аз много тъгувам за това, че се пропагандира идеята за онлайн театър, защото театърът е живо изкуство и това е най-голямата му ценност. Актьорът се зарежда чрез публиката. Аз съм сигурна, че ще открием варианти за правене на театър, било то на открито", допълни Тодорова.

Съпругът на Ива Тодорова работи в поликлиника в Северна Италия. В момента самата Тодорова е в Бергамо. Тя разказа, че там вече е много по-спокойно, но очакват и нова вълна на пандемията. 

"Сякаш обаче хората са се обърнали навътре в себе си и са разбрали, че човек може да живее с много по-малко, особено като се има предвид, че консумацията в Италия е огромна. Затварянето ни три месеца показа, че не животът не просто има смисъл, а смисленият живот. И това осъществяване не е задължително да е през материалното, по скоро през талантите, идеите ни". 

„Най–много се радвам, че протестите стават в цялата страна“, коментира актрисата относно актуалната ситуация в страната. „Единственото, което искам да напомня, е, че това не е купон. Всичко това е прекрасно, което става, но зад него трябва да застанат сериозни аргументи, юридически аргументи, защото ние се борим с една жестока машина – корупцията“.

 

„За да се сменят лидерите на тази система, ние трябва да сме готови с нови лидери, достойни, с вътрешен морал, подвластни на правова система, те трябва да са съвестни“, смята още Ива Тодорова.

 

ИВА ТОДОРОВА завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1997 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. До 2002 г. играе в множество представления на Театъра на Армията, Народния театър „Иван Вазов“, театър „Сфумато“. Работи с режисьори като Стоян Радев, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Марий Росен, Андрей Белчев. Сред най-значимите ѝ роли са моноспектакълът „Етюд за стая и глас“ по Жан Кокто, реж. Стоян Радев; Саломе в „Саломе“ от Оскар Уайлд, реж. Стоян Радев; Томасина в „Аркадия“ от Том Стопард, реж. Галин Стоев – спектакъла, спечелил „Аскеер“ за представление на 2001 г.; Фьокла Ивановна в „Женитба“ по Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева и Груша Вахнадзе; „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, реж. Галин Стоев. 

През 2002 г. заминава за Торино, Италия, където създава театрална компания за деца. От 2009 г. е отново в София, работи в Списание 8 като Директор ПР и Реклама, организира събития, пише пътеписи за България и чужбина, публикации за света на животните, за необясними загадки. Ива владее няколко езика, занимава се с планински спортове, танци, музика, литература... и какво ли още не. „Не мога да правя само едно нещо, обичам да експериментирам, да се хвърлям в нови предизвикателства. Като децата – те са най-добрите ми учители. Неведнъж съм изпробвала съвета на Пипи да гълтам суров грах и да изричам: „Хайде, хапчета чудесни – никога да не поресна!“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.