capital.bg

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков" за работата си по "Подземната железница" (изд. "Лист") на Колсън Уайтхед, един от най-коментираните и отличавани романи в съвременната англоезична литература.

През годините Игов е работил по превода на книги от Дж. Р. Р. Толкин, Умберто Еко, Иън Макюън, Пол Остър, Мартин Еймис. Винаги може да се доверим на Ангел Игов в правилния превод на емоционалността на персонажите и авторите.

Той участва на литературната сцена и като писател – има два сборника с разкази и три романа, последният от които, "Фини прахови частици", излезе през 2017 г. (изд. "Жанет 45"). Неговата проза е превеждана на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език.

--------------------

Като какъв човек се определяте? 

Любопитен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Необходимостта от ценности. Силата на изкуството.

Любимият ви момент от деня?

Късната сутрин, когато първите задачи са свършени, а денят все още предстои.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В писането – да извлека възможно най-много от онова, което е в главата ми.

В превода – да запазя баланса между необходимостта от точност и необходимостта от живец.

В преподаването – да запаля студентите.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Пиша книги. Поне засега петгодишните го разбират. За порасналите – не съм сигурен.

Как си почивате?

Разхождам се, виждам се с приятели, играя компютърни игри.

Какво ви зарежда?

Душът! Също и ходенето пеш.

Какво ви разсмива?

Човешката глупост.

Какво ви натъжава?

Човешката глупост.

Какво ви вбесява?

Човешката глупост.

Личност, на която се възхищавате?

Джон Кийтс. Това е най-талантливият романтически поет, който произлиза от съвсем скромна среда, прекарва живота си с болестта и умира обезсърчаващо млад. Имал е толкова малко време, а е написал изумителни стихове, въпреки че сякаш всички природни и обществени сили са били срещу него.

Кое свое качество харесвате най-много?

Имам се за почтен човек и това ми се струва най-важно.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Склонността към егоизъм. Но дали е възможно?

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Музикален.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Сигурно не е много оригинално – книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Пощенската си кутия, сайта на "Гардиън" и – с тих ужас – фейсбук. Струва ми се, че това трето място няма да остане още дълго в списъка.

Къде бихте искали да живеете?

В някой уютен средиземноморски градец.

Любимите ви имена?

Боян – така се казва синът ми. Александър. Елена.

Най-интересното място, на което сте били?

Докторската градина, когато бях седемгодишен.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора