Сборникът „Ако мога да дам само един съвет...“ от Ричард Рийд предстои да излезе на български. В него авторът описва срещите с успели хора – политици, бизнесмени, спортисти и др., които споделят ценни житейски съвети. Рийд е роден през 1973 г. в Къркхийтън, Западен Йоркшир. Завършва висшето си образование в Кеймбридж, след което постъпва на работа в рекламна агенция. През 1998 г. заедно с приятели основава компанията за сокове и смутита „Innocent“. Марката става №1 в Европа и привлича вниманието на „Кока кола“, която я купува през 2013 г. Същата година Ричард основава фондовата компания „JamJar Investments“, чиято цел е да подкрепя и подпомага младите предприемачи в Европа. Удостоен е със званието „Командир на Ордена на Британската империя“ заради своите заслуги в областта на хранителната индустрия и благотворителната дейност.

Ричард твърди, че до голяма степен дължи успеха си на четири много добри съвета, всеки от които е получил в подходящия момент. Оттогава той проявява особен интерес към мъдрите съвети и винаги когато срещне успял човек, не пропуска да го помоли да сподели кое е най-важното, което е научил в живота си.

Авторът дарява всички приходи от бестселъра „Ако мога да дам само един съвет...“ на благотворителни организации за работа с деца в неравностойно положение, борба с агресията и уличните банди. Списъкът с каузите е поместен в края на книгата.

-------

В „Ако мога да дам само един съвет...“ сте събрал мъдростта на 62 забележителни личности. Какво научихте от тях за успеха?

- Ако ги приемем за представителна извадка, ще кажа, че намерих някои общи неща помежду им. Една от тях е дислексията, с която са диагностицирани Джо Малоун, Хестън Блументал, Ари Емануел и Ричард Брансън. В училище те не приличали на останалите, заради което са били изолирани. Според Джо Малоун обаче дислексията е същински дар. Наскоро тя посетила едно училище и помолила всички, които имат дислексия, да се изправят. След като го направили, тя се обърнала към останалите деца с думите: „Погледнете тези хора и им благодарете. Те са необикновени, защото притежават творчески талант и ще научите много от тях“. Страхотен начин да се гледа на подобно състояние.

Разказвате за много различни хора – Бил Клинтън, Марина Абрамович, Саймън Кауъл. Имат ли те нещо общо?

- Общото е, че те никога не спират да се усъвършенстват, независимо от това с какво се занимават. Мик Джагър още работи със страхотния си бразилски хореограф, за да научава готини нови танцувални стъпки. Писателката Една О’Брайън ежедневно чете и препрочита велики литературни творби, защото сама казва, че подобно на един боксьор, тя също трябва постоянно да тренира и да поддържа форма. Може да звучи като изтъркано клише, но тези хора не са успели благодарение на божествен дар, а като се стараят, усъвършенстват се, поддържат непрекъснато своите умения. Те работят повече, по-усърдно, по-качествено и по-бързо. Не спират да се движат напред. 

Смятате ли, че има връзка между успеха и щастието?

- Аз имах огромен късмет, тъй като започнах своя бизнес заедно с двамата ми най-близки приятели. Ние бяхме просто приятели, които искахме да се захванем с общо начинание. Затова и се насочихме към смутитата. С цел щастие ли го направихме? Истината е, че да. Имахме ясна политика: „Никакви наглеци“. Няма да наемаме, нито да търпим нагли хора. В компанията и до днес цари приятна атмосфера, в която работят отзивчиви и амбициозни хора.

Вярно ли е, че лично вие сте си измислили етикетите с шантави послания за клиента на продуктите ви?

- Да, това беше част от заслугите ми към компанията. О, не, нали няма да остана в историята като човека, който измислил дразнещи послания по опаковките?

Продадохте своите акции в Innocent на „Кока кола“ през 2013 г. и това ви направи много богат. Променихте ли се твоят подход към работата?

- Имайте предвид, че започнах със заплата от 2 паунда на час във фабрика за кучешки бисквитки в Хъдърсфийлд. Баща ми беше кондуктор в автобус, а майка ми – медицинска сестра. Дори не съм мечтал да се намирам в позицията, в която съм сега. Именно по тази причина съм изключително благодарен за начина, по който се подреди животът ми. Промени ли се от това начинът ми на работа? По-скоро се промени видът работа, която върша. Сега мога да си заделя цяла сутрин в седмицата, за да пиша филмови сценарии, които най-вероятно никой няма да купи и заснеме. Мога да си позволя да дам 100 процента от приходите на тази книга за благотворителност. Удвоих времето, усилията и парите, които харча за подобни цели, като същевременно помагам на младите предприемачи чрез новата си компания. Това е възможно, тъй като ежемесечните постъпления в банковата ми сметка надхвърлят необходимата сума да купя необходимите ми неща за месеца.

За финал – ще ни споделите ли част от своята мъдрост?

Помагайте, независимо в каква ситуация се намирате. Ако сте на гости у свой приятел, помогнете с миенето на съдовете след вечеря. Ако помагате на работното си място, това само ще подпомогне кариерата ви. Не подминавайте благотворителните каузи. Ако нямате достатъчно пари, помогнете, като отделяте от времето си. Ако нямате и време, помогнете с нещо друго. Любима моя фраза е: „Ако искаме да живеем във велико бъдеще, ще трябва да се научим да споделяме“. Мисля, че тези думи са особено актуални в момента.

Интервюто е предоставено на skif.bg от издателство „Хермес“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот