ДЖАНЕТ УОЛС (57) е американска писателка и журналистка, позната като водещ на рубриката в MSNBC и автор на „Стъкленият замък“, мемоари за номадския семеен живот на нейното детство, която стои 224 седмици в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Книгата е преведена на повече от 30 езика, а филмовата й премиера се състоя на 11 август. В главните роли са холивудските звезди Уди Харелсън, Наоми Уотс и Бри Ларсън, която има „Оскар“ за главна женска роля. Предлагаме ви интервю с Уолс, предоставено на SKIF от българския издател на книгата „Хермес“.

-------

Колко време ви отне да напишете тази книга и труден ли беше този процес? 

- Да пиша за себе си, за своите лични преживявания, за мен беше ново и доста смущаващо занимание. През последните 25 години няколко пъти се опитвах да опиша своята история. Случвало се е да напиша до 200 страници за един уикенд и след това да ги изхвърля, без дори да ги погледна. В един момент реших да романизирам историята си, но не се получи. Когато накрая реших, че вече съм готова да разкажа истината, книгата се роди само за шест седмици; следващите четири години прекарах в редактирането й. Но както казва съпругът ми: „Книгата трябва да е като дете – зачената със страст и отгледана с внимание“. 

Защо отлагахте толкова дълго, преди да опишете спомените си? 

- Бях убедена, че ако истината за моето детство и за семейството ми излезе наяве, ще загубя работата си, приятелите си, общественото си положение. Оказа се, че никога не съм грешила толкова в живота си, че много съм подценила хората. Не само не загубих нищо, а спечелих много нови приятели и съмишленици. Цял живот съм крила истината за миналото си, не съм си позволявала лукса да се доверявам на другите и затова съм пропуснала шанса да узная на колко голямо състрадание, човечност и истинско приемане са способни хората. Ненапразно една от най-великите мисли в Библията е: „Истината ще ви направи свободни“. Вече наистина съм такава. 

Как успяхте да запазите неутралния тон, когато разказвате случки, събуждащи толкова много емоции? 

- Исках да разкажа историята си такава, каквато е, и да оставя читателя сам да я съпреживее емоционално според собствените си критерии. Разказът се води от името на детето, което бях, но през призмата на човека, който станах. Според някои от моите читатели, именно в моята обективност се крие най-голямата сила и въздействие на книгата, а според други – това е недостатък. Искам читателят сам да реши за себе си кое е криво и кое – право. 

Според някои, вие сте имали магическо, сюрреалистично детство, което ви е подготвило за живота и вие е направило боец. Според други, родителите ви са били чудовища, а децата в семейството ви са били малтретирани. Във всички случаи детството ви е било трудно. Защо не изпитвате горчивина? 

- Една от причините да успея да превърна спомените си в книга е, че сега съм много щастлива с това, което правя. Преди 10 или 15 години чувствата към родителите ми бяха доста объркани. Писането на книгата беше истински катарзис за мен. Сега имам нужната перспектива и мога да приема миналото и хората такива, каквито са. Това, което научих от живота, е, че нещата никога не са черно-бели. 

Какво се надявате да получат читателите ви от вашата книга? 

- Много хора, прочели „Стъкленият замък“, са ми казвали: „Ти си толкова силна и издръжлива, на твое място аз нямаше да се справя“. Това, разбира се, е много ласкателно, но не е вярно. Те са толкова силни, колкото съм и аз. Просто аз имах невероятния шанс да подложа тези си качества на изпитание.

Кога ви предложиха да адаптират „Стъкленият замък“ на голям екран?

- Почти веднага след като излезе на пазара. В началото филмовите права бяха взети от продуцентската къща на Брад Пит, тъй като тогавашната му съпруга Дженифър Анистън се влюбила в романа, но след раздялата им проектът бе замразен, докато не намери нов продуцент.

Според вас как би реагирал вашият баща, който за жалост е починал много преди книгата и филмът да видят бял свят. 

- Мисля си, че би се гордял с мен, въпреки че не спестих критиката си към него. Зависимите хора често ти разбиват сърцето, когато решиш да повярваш в тях. Но аз не го виня.  Смятам, че във филма Уди Харелсън пресъздаде великолепно образа му. 

А Наоми Уотс успя ли да хване същината на майка ви?

- Беше феноменална. Тя успя да влезе изцяло в кожата на тази сложна, противоречива жена. Не е лесно да поместиш майка ми в която и да било категория, поради което със сигурност е било същинско предизвикателство, дори за актриса от нейния ранг.

Вярвате ли в късмета? 

- Определено вярвам в късмета. Смятам, че колкото по-упорито работиш, толкова по-голям късметлия си. Една от любимите фрази на баба ми бе: „Упорствай и се моли“. Вярата в някаква по-висша сила е важна, но междувременно трябва да си размърдаш задника. За мен късметът е да изиграеш правилно картите, които са ти раздадени. Може картите ти да са лоши, но да направиш чудеса с тях, а може да получиш великолепни карти и да ги разиграеш лошо или да не направиш нищо. На мен ми дадоха смесени карти; ако бях седнала да се окайвам, нямаше да постигна нищо. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 62 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков