Зейди Смит (32) е родена в Лондон в семейство на англичанин и емигрантка от Ямайка. Става световноизвестна с романа си „Бели зъби”.  Смит живее в Ню Йорк. Наскоро издаде петия си роман - "Swing Time". По този повод тя даде интервю за австрийския вестник "Дер щандард". Публикуваме го със съкращения. 

----

 Учили сте за джаз певица. Кога за последно пяхте?

- Преди няколко месеца в клуб Joe's Pub в Ню Йорк. Имам приятелка, която прави кабаретно шоу там. Изпях "The Lady Is a Tramp" на Франк Синатра. Достави ми удоволствие, но отново ми стана ясно защо се отказах от кариера на сцената. През цялото време държах очите си затворени. 

Защо?

- Никога не съм обичала излизането на сцената. Дори като писателка, когато имам премиера, се чувствам твърде ранима. 

Съжалявате ли за нещо, написано по-рано?

- Не но гледам да се придържам към съвременността. Като златна рибка съм - живея в сегашния момент.

В новия си роман имате героиня, която много прилича на Мадона. Как попадна тази знаменитост там?

- Още от детството ми съм страшна фенка на Мадона. За първи път я чух, когато бях на 9 години, на рожден ден на моя приятелка. Играехме на един стар плувен басейн, когота внезапно прозвуча "Like a Virgin". Присъстващите родители бяха шокирани. Но момичетата тази жена ни удари като комета. Това, което тогава ме впечатли несъзнателно, ме въодушевява и днес - Мадона има желязна воля: никаква дрога, никакъв алкохол, никакви лични драми. Тя беше единствената жена, заобиколена от полуголи мъже, които танцуваха като идиоти. Дотогава винаги е било обратното. При Мадона обаче мъжете се превръщаха в играчки. 

Впечатлява ме мощта, която Мадона излъчва. За всяка друга попзвезда съм чувала момчета и мъже да се изказват цинично. Не и за Мадона. Тя може да направи всичко с тях, но не и те с нея. 

В центъра на книгите ви е приятелството. Защо не пишете любовни романи?

-  Любовните романи никога не са ме интересували. Липсва ми разбиране и търпение. За щастие. Любовта често приключва съвсем неромантично. 

А приятелствата?

- Приятелствата предлагат чистота, която липсва в останалите отношения. Приятелствата формират живота ни. Мъжът ми е израснал на село, където семейството е било по-важно от приятелите. Аз обичам семейството си, но като градско дете от 11-годишна имах карта за автобусите и метрото. Приятелите ми означаваха много повече за мен от сеемйството ми. Освен това ми е непонятно как хората се запознават в някой бар, излизат 6 месеца и се женят, за да са заедно следващите 40 години. 

В моя живот гледам да държа драмите в граници. Искам да се концентрирам върху писането, за което е необходима дисциплина и разумна организация на времето. 

Как се справяте с времето, откакто имате деца? 

- Понякога е трудно. Но същото важи за хората с кучета. Аз имам и двете и не мога да си представя живота без тях. Трябва да се правят жертви. Кучето ми е старо и скоро ще умре. Ако след това не си взема ново, може би вече няма да галя всяко куче, което срещна. Точно така на старите жени им е достатъчно да прекарат един час с малки деца. Аз пък искам да взема на ръце всяко бебе, което видя. 

Децата ви са на 4 и 7 години. Напомнят ли ви за собственото ви детство?

- Не. Първо, защото растат в семейство от средната класа с достатъчно средства. Затова те водят доста различен от моя живот някога. Второ, децата ми са бели, а аз съм черна. 

В моето семейство нещата са ясни: баща ми е бял, майка ми е черна, мъжът ми е бял, децата ми не са като мен. Те са мои, но имат изцяло своя собствена същност. Важно е да го знаят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.