Уникалният графичен роман на Антье Херцог за Имануел Кант се движи на границата между думите и изобразителното изкуство. Авторката го е посветила на може би най-известния германски философ, но в центъра на вниманието ѝ е не толкова неговата философия, колкото всекидневието му. И най-вече голямото му доверие към неговия прислужник Мартин Лампе, а също така лошото отношение на Кант към бирата и любовта му към здравия сън.

Имануел Кант (1724-1804) е известен най-вече със своята морална философия и с вярата си в човешкия разум. Но за него се знае още, че е бил човек, осланящ се на дисциплината и здравите структури. И че е имал някои симпатични, чисто човешки недъзи.

В своя графичен роман „Лампе и неговият наставник Имануел Кант” Антье Херцог представя великия философ чрез поредица от любопитни, а понякога и смешни случки. Тя даде интервю за "Дойче веле".

-------

Какво точно е вълнуващото в личността на Имануел Кант?

- Когато чуем името Кант, ние мислим най-вече за философия, защото той е един от най-великите философи в човешката история. Но когато се потопиш в биографията му, веднага ще забележиш, че Кант изключително стриктно е следвал своя рутинен дневен ред - тъкмо това ми се видя много вълнуващо.

Положих големи усилия да проуча живота на Кант и на неговия прислужник Мартин Лампе, когото философът уволнява след 40-годишна служба. Кант дори си записва в тефтерчето: „Името Лампе трябва да бъде забравено завинаги”. На мен лично този образ ми се видя много силен: един велик гений като Кант си пише специална бележка, за да забрави своя дългогодишен прислужник.

Кант е бил човек с много подредено всекидневие и с редица твърди привички: обичал да му е топло, имал точно оразмерено време за сън, мразел бира и вярвал, че светлината спомага появата на дървеници. Ако днес бихте го срещнали, дали щяхте да се сприятелите, или щеше да Ви се стори прекален особняк?

- По онова време Кант е нещо като поп звезда. Тоест човек трудно може да го доближи. Но въпреки това като личност ми е по-скоро симпатичен. Едва ли бих станала като него, но все пак харесвам онези чисто прусашки качества: ред, точност, структура. Уважавам го много и заради трудовата му етика. Кант се е обграждал с много умни хора, но не непременно с философи. Събирал е край масата си представителна извадка на обществото - от лекари до политици. И не е държал непременно да разговаря с гостите си за философия. Това обяснява и неговата невероятно широка информираност.

Можем ли да открием във всекидневието му корените на неговата философия?

- Да, смятам, че той и в живота е практикувал своята философия. И по-точно - моралната си философия. Неговите философски възгледи са много добре структурирани и дисциплинирани, а всекидневният му живот е бил отражение именно на това.

Червената нишка” във Вашия графичен роман е жълтото палто на Кант…

- Докато четях за Кант, се натъкнах на един прословут негов цитат: „Колкото по-често и продължително мисълта се занимава с тях, тези две неща изпълват душата с все ново и нарастващо удивление и страхопочитание: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”. Звездите греят в жълто, свещите също светят с жълта светлина. За мен като художник философията е жълта - не знам защо, но така го чувствам. А Кант е казвал още, че много обича да се облича „като цветята”. И аз пак си представям жълти цветя. Да не говорим, че по онова време мъжете носят и жълтеникави перуки. Ето защо избрах жълтия цвят - използвам го, когато искам на всяка цена да откроя нещо в рисунките си, които иначе са черно-бели.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател