Владимир Пенев (58) има много роли в театъра, киното и телевизията. Носител е на „Златна маска“ на Международния театрален фестивал „Охридско лято“, на „Икар“ за ролята си на Едгар в спектакъла „Мъртвешки танц“, на „Аскеер“ през 1996 г. за ролята на мъжа от „Нирвана“ на К. Илиев с режисьор М. Младенова, на „Аскеер“ през 2007 г. за Едгар от „Мъртвешки танц“,  на „Златна ракла 2000“ за „Пясъчен часовник“ с режисьор Г. Дюлгеров. През 2010 г. е номиниран за „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля в „Приятнострашно“ на Театър 199. Посланик е на нощта на театрите.

-------

Какво прави миналата нощ?

- Спах.

А какво прави в миналата Нощ (на театрите)?

- Играх… „Чайка“ в полунощ в нов театър със стари колеги, а преди това четох в „Пощенска кутия за приказки“.

И какво ще правиш на 19 ноември 2016?

- Пак ще играя, ако не играя – просто ще бъда посланик на идеята „Нощ на театрите“ и ще отида да гледам нещо от програмата на инициативата.

Сподели нещо „маратонско“, което ти се е случвало скоро.

- Животът на един актьор в театъра е маратонско бягане, не е спринт, не е дълъг или висок скок. А е маратонско бягане с издръжливост, упоритост и желание да стигнеш някога (не сега и веднага, а някога) там, където мечтаеш.

След вълнуваща и „маратонска“ Нощ (на театрите) тежка или лека е сутринта?

- Зависи от много неща, но по-скоро би трябвало да е лека, отколкото тежка.

Казват, че Шекспир е прозорец към човешкото сърце. Какво виждаш ти през този прозорец?

- Театърът е едно изключително преживяване – и за този, който го прави и за този, който го гледа и се сблъсква с него. То е емоция, любов, сълзи, възторг – всичко, което минава през сърцето, това е театърът. И е много хубаво да се отпускаме и да си го позволяваме, да ни се случи. Искам да похваля „Три Беарс Ентъртеймънт“ за инициативата да преживееш представлението (бел.ред. инициативата „гледай представлението, а не телефона си“).

Шекспир има ли цвят?

- Да, бял.

Най-близката до теб дума/израз/цитат на Шекспир?

- „Направени сме ний от сънища“ – това са думи на Просперо от „Бурята“.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...