Владимир Пенев (58) има много роли в театъра, киното и телевизията. Носител е на „Златна маска“ на Международния театрален фестивал „Охридско лято“, на „Икар“ за ролята си на Едгар в спектакъла „Мъртвешки танц“, на „Аскеер“ през 1996 г. за ролята на мъжа от „Нирвана“ на К. Илиев с режисьор М. Младенова, на „Аскеер“ през 2007 г. за Едгар от „Мъртвешки танц“,  на „Златна ракла 2000“ за „Пясъчен часовник“ с режисьор Г. Дюлгеров. През 2010 г. е номиниран за „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля в „Приятнострашно“ на Театър 199. Посланик е на нощта на театрите.

-------

Какво прави миналата нощ?

- Спах.

А какво прави в миналата Нощ (на театрите)?

- Играх… „Чайка“ в полунощ в нов театър със стари колеги, а преди това четох в „Пощенска кутия за приказки“.

И какво ще правиш на 19 ноември 2016?

- Пак ще играя, ако не играя – просто ще бъда посланик на идеята „Нощ на театрите“ и ще отида да гледам нещо от програмата на инициативата.

Сподели нещо „маратонско“, което ти се е случвало скоро.

- Животът на един актьор в театъра е маратонско бягане, не е спринт, не е дълъг или висок скок. А е маратонско бягане с издръжливост, упоритост и желание да стигнеш някога (не сега и веднага, а някога) там, където мечтаеш.

След вълнуваща и „маратонска“ Нощ (на театрите) тежка или лека е сутринта?

- Зависи от много неща, но по-скоро би трябвало да е лека, отколкото тежка.

Казват, че Шекспир е прозорец към човешкото сърце. Какво виждаш ти през този прозорец?

- Театърът е едно изключително преживяване – и за този, който го прави и за този, който го гледа и се сблъсква с него. То е емоция, любов, сълзи, възторг – всичко, което минава през сърцето, това е театърът. И е много хубаво да се отпускаме и да си го позволяваме, да ни се случи. Искам да похваля „Три Беарс Ентъртеймънт“ за инициативата да преживееш представлението (бел.ред. инициативата „гледай представлението, а не телефона си“).

Шекспир има ли цвят?

- Да, бял.

Най-близката до теб дума/израз/цитат на Шекспир?

- „Направени сме ний от сънища“ – това са думи на Просперо от „Бурята“.

 

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...