Едуардо Хауреги е роден през 1971 г. в Оксфорд. Детството и младежките си години прекарва между Оксфорд, Мадрид и Лос Анджелис. Завършва бакалавърска степен със специалност „Социална психология“ в Лондон, след това магистратура по социална антропология в Оксфорд и докторат по политически и социални науки във Флоренция. Първата му дипломна работа е върху темата за смеха. Хуморът е обект и на докторската му дисертация. През 2003 г. създава център за професионално обучение, който специализира в приложението на чувството за хумор и позитивните емоции на работното място. Едуардо Хауреги води и лекции по позитивна психология във Факултета по бизнес и социални науки към мадридския филиал на Университета на Сейнт Луис. Често е канен на различни събития като лектор по теми, свързани с позитивната психология и чувството за хумор. Има редица научни публикации. Автор е на няколко детски книги, посветени на смехотерапията, както и на два романа: „Йога по сицилиански“ и „Разговори с моята котка“. 

-------

Защо да прочетем „Йога по сицилиански“?

- Надявам се книгата да подейства като противоотрова срещу песимистичната нагласа, че всичко е изгубено. Че отделният човек няма власт върху случващото се около нас. Че светът е такъв, какъвто е, и ние не можем да направим нищо, за да променим това.

Йога и борбата с мафията са две неща, които изглеждат трудни за съвместяване. Но в „Йога по сицилиански“ това се случва по един вдъхновяващ начин...

- В началото исках да напиша една спокойна книга за Сицилия, понеже този остров е специално за сърцето ми място, тъй като съпругата ми е сицилианка. От двайсет години всяко лято посещавам острова и дори – също като героинята ми Лиза Фогел – живях в малко крайбрежно градче шест месеца, където се превърнах в йога преподавателя на целия район. Първоначално имах намерение на базата на своите преживявания да напиша кратки истории за отношенията, за осмислянето на живота, за смъртта, любовта, страданието, изкуството... За потенциала на човека на остров Сицилия, който е като микрокосмос, представящ целия свят, в който живеем. Но после реших, че не мога да пропусна темата за мафията, сякаш тя не съществува. Предпочетох обаче да я разгледам от една нова и различна страна и чрез философията на йога да предам идеята как вътрешната сила и любовта могат да променят перспективата.

Вярваш ли, че с практикуване на йога може да се постигне един по-добър свят?

- Да, вярвам го. Същото важи и за тайчи, за будистката медитация, за изкуството или за съзерцаването на природата. Както Ерих Фром обяснява в „Да имаш или да бъдеш“, живеем в общество, ориентирано към имането, не към „бъденето“. Трупаме и желаем материални богатства, признаци за социален успех, пари, удоволствия, признание и „лайкове“ в социалните мрежи. В същото време не знаем кои сме, нито какво наистина искаме, нито какво действително се случва в настоящия момент. Понякога минават дълги периоди от живота ни без никаква осъзнатост за това, което правим. Вземаме решения, базирани на рутината, на автоматични реакции, на послушание към нашите страхове и желания. Духовните практики – като йога – ни помагат да поемем контрола върху самите себе си. Буквално. В хатха йога се започва от тялото, а след това се научаваме да контролираме и съзнанието. Не става въпрос да избягаме в някаква мистична нирвана, а да възстановим контрола върху самите себе си, да бъдем осъзнати в това, което правим, и да развиваме потенциала си.

Съществува ли наистина човек, толкова щастлив, колкото свами Радха от романа?

- Несъмнено е, че едни хора са по-щастливи от други и че има начини да се увеличава усещането за щастие. Освен това все повече сме наясно за факторите, които влияят върху щастието. Най-важните нямат нищо общо с парите или с външни условия, независимо дали става въпрос за климата, образованието или физическата красота. Основно влияят вътрешни фактори – като оптимистичната нагласа, чувството за благодарност и осмислянето на живота.

Прототип на най-щастливия човек на света от романа – свами Радха – е Матийо Рикар, тибетски монах, който в продължение на години е прекарвал по няколко часа дневно в медитация. Известният невропсихолог Ричард Дейвидсън от Университета на Медисън чрез ядрено-магнитен резонанс е установил, че активността в левия префронтален лоб на монаха, отговарящ за позитивните емоции, е много по-висока в сравнение с който и да било друг субект, когото изобщо е тествал. Списание „Тайм“ нарича Матийо Рикар „най-щастливия човек на света“. И Дейвидсън е демонстрирал, че хора, преминали през осемседмични занимания с медитация, имат значително повишена активност на мозъка в тази зона. Тоест възможно е да бъдем по-щастливи. Но трябва да го постигаме сами ежедневно.

Любовта в твоята история играе важна роля. Вярваш ли, че в реалния живот Законът на любовта, за който говориш, може да победи злото?

- Любовта е най-важна. За мен това не подлежи на съмнение. Но не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да обичаме – в смисъл да даваме, да предлагаме на света това, което наистина сме, творческия си потенциал. Любовната история в романа е само част от откриването на силата на Закона на любовта от Лиза. И това й помага не само да съхрани най-ценното у себе си, но и да спаси своя любим и да се превърне във вдъхновение и пример за много хора.

Всичко в книгата ли е измислица, или има и реални случки?

- Почти всичко е истина, въпреки че е творчески интерпретирано. Освен личния ми опит като учител по йога в Сицилия, съм ползвал много истории, които съм чул, хора, които съм познавал, материали от пресата и от книги за този живописен и турбулентен остров. И всъщност може би именно истинските истории в романа са тези, които звучат най-неправдоподобно.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 475 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили