„В сравнение с този роман „Петдесет нюанса сиво“ прилича на Библията” - това е оценката на редакторите на „Ню Йорк Поуст” за романа на Л.С. Хилтън „Маестра”. Правата на книгата са продадени в над 40 държави, а „Кълъмбия Пикчърс” ще снима филм по нея. На български ще излезе в средата на юли с логото на „Хермес”. Л. С. Хилтън завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии. След развода си с третия си съпруг – италиански композитор, живее с дъщеря си – Отавия, в Лондон. Л.С. Хилтън е носителка на наградата „Автор на 2016 г.“ на списание „Глемър“.
-------
Разкажете ни за книгата накратко.
- Джудит Рашли е амбициозна асистентка в аукционна къща. Когато я уволняват, защото се опитва да разкрие измама, тя се обръща към стария си приятел – Гнева. От Лондон до Френската ривиера Джуди преследва мечтите и плановете си, като междувременно става безмилостна.
Джуди наистина претърпява огромна трансформация. Какво ви вдъхнови да създадете образа й?
- Много ми се искаше да създам героиня, която е безцеремонна във всяко отношение. Струва ми се, че женските образи в литературата все още се подчиняват на определени правила и ми беше любопитно какво ще се случи, ако ги наруша.
Какви проучвания направихте, за да опишеш света, в който попада главната героиня?
- Писах части от романа на френската ривиера и дори имах късмета да отседна на няколко яхти! Също така пътувах до Женева, за да се срещна с банкер, а британски войник ми обясни някои подробности за оръжията и, разбира се, отделих доста време да снабдя Джуди с подобаващ гардероб!
Защо избрахте света на изкуството да бъде основна сцена в романа?
- Искам да подчертая, че романът е изцяло художествена измислица, но преди години за кратко бях стажантка в аукционна къща и някои аспекти от работата са ми познати. Изкуството е важно за Джудит, особено италианският ренесанс и художничката Артемизия Джентилески.
Кога за пръв път разбрахте, че искате да сте писателка?
- На 11 години вече имах публикувани творби – кратки любовни истории за списание „Джаки“, за които ми платиха 50 лири. Знаех, че точно с това ще се занимавам, но често ми се иска да бях избрала по-надеждна професия.
Кой или какво е оказало най-силно влияние върху творчеството ви?
- Лейди Антония Фрейзър е фантастичен, много вдъхновяващ ментор. Комбинацията от научни проучвания и остроумна проза в творчеството й са това, към което винаги съм се стремяла.
Коя е най-голямата ви страст?
- Знам, че четенето е скучен отговор, но не мога да си представя живота си без книги. Освен това обичам пътешествията, готвенето и ездата.
Каква е тайната ви за успешна писателска кариера?
- Не се считам за успяла писателка. Късметлийка съм, много голяма късметлийка, но не и успяла.
Как преминава обичайният ви ден? Следвате ли определен график на писане?
- Трябва да съм много дисциплинирана, защото покрай дъщеря ми имам малко време за писане. Обикновено я водя на училище, ходя на фитнес, след което пиша, докато дойде време да я взема след часовете. Обичам тишината и не работя в библиотека или кафене, защото не мога да се съсредоточа, когато има хора около мен.
Върху какво работите в момента?
- Довършвам следващите две книги с Джудит и след това ще се заема с превода на „Нана“ от Емил Зола.
Интервюто е предоставено на skif.bg от изд. „Хермес”.
