Франко „Бифо” Берарди (66) е италиански философ и медиен активист. Той пише книги и статии за психология и икономика. Основател е на”Радио Alice” през 1976 г. Последната му книга се казва „Герои” и разглежда самоубийствените атентати. Авторът даде интервю за derstandard.at.

-------

В книгата ви „Герои” анализирате новия тип нихилистични масови убийци. Атентаторът от Орландо влиза ли в тази категория?

- Да, със сигурност, и атентаторите като него стават все повече. Може да се говори за глобална гражданска война. Атентаторът от Орландо е склонен към самоубийство престъпник. Наистина в постъпката му има религиозни следи, но дълбокото й значение не е религиозно. Това е експлозия от омраза, която се обръща и към самия него. Само ден по-рано руски запалянковци се биха с британски в Марсилия. Какво означава това? Сякаш загубата на социална идентичност води до такова обсебване, в което тези хора намират реализацията си в агресията.

В Париж бяха нападнати центрове за култура и свободно време, в Орландо пък клуб на хомосексуални. Изборът на тези цели феномен ли е?

- Местата се избират внимателно. В Орландо не е просто нощен клуб, а място където се събират хора. Намерението на терористите е хомфобско и културофобско. Намираме се във фрагментирана гражданска война: и не само ислямистите , а и някои християни в САЩ поставят културата за цел на тази война.

Нападателят от Орландо е симпатизирал на Ислямска държава. В книгата си вие казвате, че терористите не винаги са движени от политически убеждения.

- Не отричам идеологическите предпоставки, но без съмнение става дума за продукт на неолиберализацията на обществото през последните 40 години. Кои са членовете на Ислямска държава – безработни мъже от Кайро, Тунис, Лондон, Париж и много други градове. Те знаят, че нямат бъдеще да имат нормална работа и решават да станат войници. Другият необходим елемент е омразата. Тези мъже са били на 10 години, когато са гледали кадри от затвора в Абу Граиб. Погребенията на мюсюлманите произвеждат много агресия и това е по-важно от религията им и политическите стремежи. 

Доналд Тръмп пък е източник на силна ислямофобия. Колелото не се ли завърта все по-бързо?

- Тръмп е еманацията на расистката вълна, върху която се гради идеята за бялата раса. Страшно е изобщо да се употребява това понятие. Отново живеем във времена, в които бялата работническа класа е в спад. Така е било и по времето на Хитлер и неговият възход се е случил благодарение на германските работници. Тръмп, Хофер, Льо Пен и Борис Джонсън правят същото. Сега е като през 20-те години на ХХ в., когато Хитлер казал на работниците: „Вие не сте работници, а народът, бялата раса”. Големият проблем сега е, че нямаме идея как да излезем от тази ситуация.  

Как да спрем гражданската война? Младите хора имат възможността наново да открият фундамента на обществото. Те може би няма веднага да спечелят, но може би това е бъдещето. 

Често се говори за криза на представителността в политиката.

- Проблемът е много по-дълбок. Политиката е загубила мощта си да управлява, вече не говорим за правителство, а за управление. Европейският съюз разруши финансовото управление на отделните държави, разстроен е социалният разум. Нуждаем се от общество от граждани, което да промени посоката на социалната машина.

Каква роля играят медиите, особено интернет? Вие се изказвате много скептично за тях в новата ви книга.

- Технологиите винаги са многозначни – нито добри, нито лоши. Интернет доведе до антропологични промени, той промени комуникацията, сексуалността. Дигитализацията на социалното ежедневие влече огромна самота.

Какво представлява стратегията на иронията, която описвате? 

- Моите анализи вероятно изглеждат апокалиптични, но аз нямам последната дума. За мен иронично събитие е фактът, че толкова млади хора гласуват за старите социалисти. Иронията обаче е стратегия за преживяване. През следващите 10 години ние ще преживеем форма на агресия, която е много сходна на фашизма, и иронията ще е един от изходите за бягство.