Елизабет Фриментъл е британска журналистка. След години работа в модната индустрия и стотици статии за „Вог“ и „Ел“ решава да напусне Париж и света на модата. Тя се връща в родната си Великобритания, където се залавя с това, което мечтае да прави от дете – да пише романи. Още с дебютния си роман „Последната кралица“ тя бързо печели множество почитатели, които са впечатлени от историческата прецизност, вниманието към детайла, увлекателния сюжет и майсторски обрисуваните образи на героите. Авторката не просто разказва романизираната история на последната съпруга на Хенри VIII – Катрин Пар, но и успява да пресъздаде по въздействащ начин духа на епохата. На 21 април „Последната кралица“ ще излезе на български. Издател е „Хермес.
------
Защо избрахте да пишете за Катрин Пар?
- Още преди да започна да пиша исторически романи, имах специален интерес към Катрин Пар, защото тя е една от първите английски писателки. Също така ме заинтригува факът, че тя е единствената съпруга на Хенри VІІІ, която го е надживяла, което си е голямо постижение. За нея преобладава мнението, че е била покорна и безлична. Според мен именно поради тази причина повечето автори я пренебрегват за сметка на по-скандалните истории на другите, на пръв поглед по-бляскави съпруги на Хенри VІІІ.
Когато започнах да проучвам задълбочено Катрин Пар, осъзнах, че въобще не е безинтересна личност, че е била проницателен политик, смело се е движила по острието на бръснача, хитро маневрирайки сред дворцовите интриги, подкрепяла е религиозната реформа с риск за живота си. Но преди всичко историята й е толкова човешка – въпреки силата и съобразителността си, тя допуснала огромна грешка в името на любовта. За мен нейната привлекателност се заключава именно в това дълбоко противоречие.
Катрин Пар е от по-малко познатите съпруги на Хенри VІІІ – това прави писането за нея по-лесно или по-трудно?
- Всъщност това ми помогна да развихря въображението си, а и по принцип имам слабост към по-малко познати исторически образи и събития. Много талантливи писатели са обърнали внимание на останалите съпруги и ако нямам какво ново или важно да кажа за някоя широко известна историческа личност, предпочитам да не пиша за нея.
В романа Катрин си позволява повече свобода като кралица – поне в началото, като изразява открито мнението си, чете и обсъжда религиозни трудове, самата тя пише, - отколкото като съпруга на Томас Сиймор?
- Мисля, че въпреки че в началото на брака си с краля, когато е имала голямо влияние над него и съответно свободата да изказва мнението си открито, винаги е съществувала опасност, което се потвърждава от по-нататъшните събития. Съдбата й е зависила от Хенри и тя е изразявала много внимателно позицията си. Освен това трудът й, в който открито поддържа Реформацията, е публикуван след смъртта на краля. Като вдовица Катрин не е била център на всеобщото внимание, а и вече собствените й религиозни възгледи не са били незаконни. Бракът й със Сиймор обаче е белязан с други тревоги и дори повече скрити опасности.
В „Последната кралица“ не описвате принцеса Елизабет в особено добра светлина. Защо?
- Интересно ми е защо мислите така. Вероятно защото е описана основно през погледа на прислужницата Дот, която има свои причини да не харесва Елизабет. Но Катрин Пар е обожавала дъщерята на Хенри VІІІ и Ан Болейн. Смятам, че Елизабет е била много умно за възрастта си дете, преминало през изключителни трудности – майка й е била екзекутирана и публично заклеймена, самата тя от любимата дъщеря се е превърнала буквално за ден в незаконно дете, отхвърлено от всички. Елизабет е разбрала колко жесток може да е животът още в крехка възраст. Тя е сложна личност, умна, хитра, енергична. Струва ми се, че е била човек на крайностите. В крайна сметка Елизабет се превръща в изключителна жена, която никога не забравя урока, който научава като дете: желанието да се харесаш на околните е несъвместимо с желанието да управляваш.
Разкажете ни за втория си роман. Ще продължавате ли да пишете исторически романи за епохата на Тюдорите?
- Главни героини във втората ми книга са сестрите Катрин и Мери Грей. След екзекуцията на сестра им Джейн, управлявала Англия едва девет дни, те се оказват в много опасно положение заради тюдорската кръв, която тече във вените им. Катрин е незряла и разглезена красавица, която попада в смъртоносния капан на своята егоистична представа за любов. Уродливата на външен вид Мери има богата душевност и остър ум. Двете преживяват кървавото управление на Мери, но когато Елизабет сяда на трона, за сестрите Грей настъпват тежки времена на изпитания и игра на нерви. В следващите ми романи ще ви срещна с още вълнуващи и интересни исторически образи. Най-вероятно от епохата на Тюдорите, но не е задължително.
