Мелвин Тан e световно известен британски пианист, роден в Сингапур. През есента ще навърши 60 г. Забележителни са изпълненията му на фортепиано – критиците казват, че той е променил предствата за това как се свири на този инструмент. Тан даде интервю за classicfm.com, което публикуваме със съкращения. 

-------

Какъв е най-ранният ви музикален спомен?

- Започнах да свиря на пиано на 5 г. Сестра ми, която е 10 години по-възрастна от мен, ходеше на уроци при една демонична австралийка, а аз я имитирах по слух. И учителката й каза един ден: „Защо брат ти не започнe да свири на пиано?” Тази жена беше истински демон, но по-късно имах много мила китайка за учител. Записаха ме в училището на Йехуди Менухин на 12 г. и там имах чудесни учители – всичките бяха негови приятели. 

Какъв съвет бихте искали да бяхте получили?

- Реално получих доста добри съвети, защото се озовах в училището на Менухин. Единственото, за което съжалявам, е, че не взех професионална диплома от места като Кеймбридж или Оксфорд, а само изпълнителска. 

Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

- Това, което научих от уроците ми, е да се „разведа” с музиката, защото понякога си толкова въвлечен в нея, че не чуваш как звучи отстрани. Номерът е да се запишеш и после с ужас да се чуеш. Другият начин е да се научиш как да се упражняваш. Много ученици не знаят как да се упражняват. Начинът да се упражняваш е, да слушаш как свириш и да анализираш – защо композиторът е написал тази нота. Тогава ще постигнеш цвета и емоцията на творбата, но това е много дълъг процес. 

С кой ваш проект или запис сте особено горд и защо?

- През 2006 г. бях поканен да изпълня гигантската творба – над два часа – „Vingt regards sur l'enfant-Jésus” от Оливие Месиен. Винаги съм искал да я науча, но съм се страхувал. Всичките ми учители бяха французи и познаваха Месиен лично, но творчеството му не го учехме много-много. Исках да го науча, но си мислех, че и след милион години няма да ме поканят да го изпълня. Само че Джонатан Дав го направи. Отне ми близо две години да се науча да свиря творбата, но тя ме промени напълно – и духовно, и като начин на изпълнение. 

С кой композитор – от миналото или съвременен, бихте искали да отидете на кафе?

- Бетовен би бил мрачен, въпреки че като млад е бил доста забавен. Обожавам Моцарт, но и той би бил арогантен. Шуман вероятно ще е объркан. С младия Лист вероятно бих пил кафе. 

Но най-много бих искал да срещна Шуберт – няма нищо сравнимо с това да свириш неговата музика, това е като емоционално почистване, мога да я слушам вечно. А той е бил толкова подценяван – никой не е пеел песните му, никой не свирел творбите му. Трудно е да се повярва, но е бил напълно игнориран от Виена. Но пък е носил ковчега на Бетовен на погребението му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 62 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков