Михай Чиксентмихай (81) е американски психолог с унгарски произход. Професор е по психология и бивш декан на Чикагския университет. Известен с изследванията си на щастието и субективното благополучие. Формулира и дефинира състоянието „поток”.  Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло. За своите разработки върху състоянието на поток през 2000 г. е удостоен с наградата „Мислител на годината“.

Издателство „Хермес” стартира новата си поредица „Велики съвременни мислители" с най-известната книга на Михай Чиксентмихай „Поток. Психология на оптималното преживяване”.

-------

Какво ви мотивира да станете психолог?

- Като дете в Европа по време на Втората световна война бях изумен да открия, че възрастните нямат представа какво се случва и са безпомощни да се избавят от тази каша, която сами бяха забъркали. Реших да открия как аз бих могъл да живея по-добър живот. Опитах много неща: изкуство, литература, философия, работа в младежки организации и т.н. Открих психологията благодарение на К. Г. Юнг и реших, че това вероятно е най-добрият начин да разбера човешкото поведение и история. Не мога да кажа, че съм успял, но в процеса научих много и истински се забавлявах.

Какво е вашето определение на състоянието на поток?

- Напълно отдаден си на онова, което вършиш. Забравяш егото си. Времето лети, минава неусетно. Всяко твое действие, всяко движение и мисъл произтичат от предходните, все едно свириш джаз. Цялото ти същество е ангажирано и използваш способностите си в максимална степен.

Защо избрахте термина „поток“, за да опишете това състояние на оптимално преживяване?

- Преди години много от интервюираните описваха това състояние на пълна концентрация и отдаденост, като използваха метафората за течаща вода, за поток, който ги отнася. Ето как се роди името, макар че мнозина използват и друго понятие за същото състояние, характеризирайки го като „да влезеш в зоната“. Описание за подобно състояние на самозабрава, когато субектът и обектът като че стават едно цяло, може да се открие и в традиционни будистки или даоистки текстове. Майсторите на някои бойни изкуства или практикуващите йога също добре познават това състояние. Музиканти, поети, художници – всички те са изпитвали това усещане за пълна самозабрава, когато времето спира и цялото ти същество е концентрирано в творческия процес. Древните са го наричали „да те посетят музите“, но по същество говорим за едно и също, като изключим мистичния елемент.

Какво можете да кажете за собствения си творчески процес?

- Немного, освен че, изглежда, имам синтетичен подход към преживяванията (виждам прилики между събития и неща, които сякаш нямат нищо общо) и се опитвам да ги разбера. Имам голяма доза от онази „наивност“, която Гьоте смята за важна за творчеството – т.е. не разбирам много от нещата, които другите смятат за даденост, и оставам безразличен към модите на деня, като постмодернизма и т.н. Това прави идеите ми да изглеждат „оригинални“, защото се различават от популярното в момента. Също, изглежда, имам наивна вяра във Вселената, че на някакво ниво всичко има смисъл и ако опитаме, можем да зърнем този смисъл. Обичам да пиша и идеите ми се развиват, докато се опитвам да си ги изясня, в процеса на писане.

Как достигнахте до заключенията, които излагате в своята книга?

- В продължение на 20 години с колегите ми интервюирахме повече от 8000 човека: от доминикански монаси до слепи монахини, от алпинисти, покорили Хималаите, до овчари от племето навахо. Всички те се наслаждаваха на това, което вършеха. И независимо от културните различия, независимо от образованието, съществуват няколко условия, които подпомагат човек да постигне състоянието на поток. Първо, има фокус, който, след като стане интензивен, преминава в чувство на екстаз, усещане за яснота: знаеш точно какво искаш да направиш и веднага получаваш обратна връзка. Знаеш, че това, което искаш да постигнеш, е възможно – дори и да е трудно, и усещането за време изчезва. Забравяш за себе си и се чувстваш част от нещо по-голямо. И когато това се случи, това, което правиш, става значимо заради самото себе си. Крайният резултат престава да е толкова важен, самият процес е този, който има значение. Твоята деятелност те изпълва с чувство на удовлетворение. С усещане, че си поставил възможностите си на изпитание и си надмогнал себе си.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 62 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков