Ицхак Пърлман (70), един от най-известните съвременни цигулари, даде няколко съвета как да се свири. Той говори пред classicfm.com. 

Колко дълго трябва да се упражнява човек?

- Това е въпрос, който хората много дискутират, и отговорът е успокояващ – не по 12 часа на ден. Когато бях млад, се упражнявах по три часа на ден. Не е вярно, че колкото повече свириш, толкова по-добре. Не свирете повече от 4-5 часа на ден, дори ако сте амбициозни. Прекаляването не е полезно, може да доведе до физически проблеми. 

Как да се извлече най-голяма полза от упражненията? 

- Нужно е качество, а не количество. Упражнявай се 2 часа с ум, вместо осем часа механично. Правете го бавно, с ясен план, на малки секции. Много е важно да имате търпение. Ако в понеделник нещо не става, ако сте упорити и търпеливи в четвъртък вече ще е по-добре. 

А нервите? Как цигулар от калибъра на Пърлман се справя с това?

- Дори днес най-големият цигулар може да получи „атака от пеперуди в корема” преди концерт. 

Какъв съвет бихте дали на тези, които се опитват да правят кариера?

- Ако обичаш това, което правиш, продължавай да го правиш. Целта в музиката е да се наслаждаваш на това, което правиш. Дали свириш соло или в оркестър, няма значение. Аз обичам да свиря, надявам се и вие да обичате. 

А на младите музиканти?

- Съветът ми би бил да бъдат гъвкави, с богато въображение, многостранно развити. 

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...