Франсис Фукуяма е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход, неоконсерватор. Известен е най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992 г.), в която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление. Следващата му книга - „Социалните добродетели и създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на позицията му, че културата не може да бъде отделена от икономиката. Той е свързан и с възхода на неоконсервативното движение, от което след това се дистанцира. През 2008 г. подкрепя изборната кампания на Барак Обама. От 2010 г. работи в Центъра за демокрация и законност при университета Станфорд. Публикуваме със съкращения интервюто, което даде за германското издание „Die Zeit”. 

--------

От Доналд Тръмп до „Алтернатива за Германия” – популизмът е основно оръжие на политиците. Колко опасен е този феномен?

- Това е сериозна опасност. Популистките партии имат обща социална база – не само най-долните слоеве на обществото, а и старата работническа класа и ниските нива на средната класа, които губят почва и се страхуват да не изпаднат по-надолу в бедността. Те образуват групата, която в САЩ гласува за Тръмп, в Полша – за Качински, в Унгария – за Орбан, във Франция – за Марин Льо Пен. Избирателите на популистките партии са убедени, че глобализацията ги дърпа назад. 

Какво ще стане с Америка, ако Тръмп стане президент?

- Ако трябва да направя прогноза, бих казал, че Хилари Клинтън е следващият президент на САЩ. Но в един друг сценарий и Тръмп може да успее. И ще бъде определено крачка назад. Мисля, че американската вяра в институциите е достатъчно силна и Тръмп не би могъл да съсипе цялата система. Оптимистично е, че той няма дълбоки идеологически убеждения. Той е търговец и ако спечели властта, ще прави сделки. 

Триумфът на Тръмп не говори ли за културна криза?

- Не. Неговите поддръжници идват главно от старата бяла работническа класа. Това са хора, чиито доходи са по-ниски от поколението на бащите им. Те се чувстват като афроамериканците през 20-те и 30-те години. Искат да се върнат 50-те и 60-те години.

В златните години на Америка. 

- Да, тогава имаше висок растеж, високи доходи, висока заетост и най-важното: богатството беше разделено относително равностойно. И демократите, и републиканците искат да се върне това време, но е невъзможно. 

Дигитализацията също яде работни места…

- Някога хората бяха фермери, после станаха работници във фабрики, сега работят в обслужващи центрове. Технологичният напредък често е в тежест на демокрацията, както глобалното затопляне и други ограничения на растежа. Появяват се тежки неравенства и това е шансът на популистите. Един от големите проблеми на Европейския съюз е, че се говореше само за икономическа интеграция и беше пропуснато да се изгради дълбока европейска идентичност. Затова е лесно за десните популисти да мобилизират националния ресентимент. Накратко – само икономическа интеграция не стига. Националната идентичност се гради върху лоялността към конституционните правила и принципите на демокрацията. 

Липсата на такава идентичност ли е шансът на Орбан и Путин?

- С глобализацията обществата станаха мултикултурни. Източна Европа изживя това. Рационалното решение е толерантността, същото трябва да се случи и в Близкия Изток – религията трябва да стане личен въпрос. Орбанизмът и путинизмът отричат многообразието. 

Либералните общества по света са в упадък. Свършва ли либералната епоха?

- Не смятам, че е имало епоха на либерализма. Либералните схващания никога не са достатъчни, демокрацията и енергетиката зависят една от друга. Богатите на суровини държави не бива да облагат с високи данъци гражданите си. Когато паднат продажбите на суровини настава тежка криза, както в Русия. Вижте какво става там - авторитарните държави губят атрактивността си и престават да бъдат алтернатива на либерализма.

Но Путин е в чудесно настроение, чувства се голям и силен, има много поддръжници. 

- Най-много в Русия ме смайва колко перфектно се удава на правителството да манипулира населението с помощта на медиите. Писах доктората си навремето за СССР - тогава никой не вярваше и дума на това, което говореше правителството. Всички вярваха точно обратното на това, което пишеше в "Правда". Днес, точно обратното, повечето руснаци вярват сляпо на системата и нейните медии. И вярват, независимо че имат достъп до интернет. Все пак Русия не е Северна Корея. 

Какъв е според вас проблемът на Европа?

- Европа е затънала в две кризи - с еврото и с бежанците.  Но не съм голям песимист за нея, защото институциите й са здрави. ЕС ще лавира от криза в криза, но ще оцелее. 

Правилно ли реагира на бежанската криза Ангела Меркел?

- Тя трябваше да говори открито за проблемите. Трябваше да отговори и на страховете на хората от престъпност. Шенген не може да съществува, ако външните граници на ЕС не са подсигурени. Трябваше да се сложи ограничения какви хора имат право за влизат в ЕС, Европа трябваше по-строго да определя кой е политически бежанец и кой не. 

В "Края на историята" прогнозирахте, че след краха на комунизма няма да има алтернатива на либералната демокрация. Но не стана точно така. Защо историята се обърна?

- Тезата ми трябва да се разбира в смисъла на Хегел и Маркс. Имах предвид процеса на модернизация, например когато страните се превръщат от аграрни в индустриални. Интригуващият въпрос е - какво има на края на модернизацията. Прогресивни интелектуалци дълго време твърдяха, че в края на историята е комунизмът като висша форма на човешкото развитие. Смятах това за грешно, за мен финалът е либералната демокрация. Тя обаче все още не е реалност за много хора, движим се в грешната посока.

Какво ще кажете тогава за Китай?

- Това фактически е единствената държава, която поставя на сериозно изпитание моята теза. Тя е пример за модернизация без демокрация. Ще издържи ли дълго тази система? Не вярвам. 

Бихте ли казали като хегелианец, че въпреки всичко светът се движи в правилната посока? 

- Модернизацията дава растеж, а той създава средна класа. Тя изисква повече участие в политическия живот. Затова богатите държави по правило са по-демократични. 

Азиатските политици вземат ли правилни решения?

- Азия като цяло се движи в грешна посока. Китай, Япония, Корея са много по-националистически, също и Индия. Тревожа се, че там назряват големи конфликти. Азия така и не научи урока си от Втората световна война.  Модерната, либералната демокрация има един основен проблем - тя предлага икономически успех и сигурност, но не формира общност и идентичност. Това е голямото предизвикателство към нея. Кои са младежите, които се бият за ИДИЛ? Те не са интегрирани и са солидарни с тяхната си общност.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 62 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков