Огнян Стамболиев разговаря с Иглика Пеева – поет, драматург, журналист. Тя има национални и международни награди за драматургия, поезия и журналистика, а нейни стихове и пиеси са преведени на петнайсет езика.

Наскоро Пеева се завърна от Равена, Италия, където нейната пиеса „Асансьор” имаше много успешна премиера. Същото заглавие, преведено на гръцки, бе поставено и в Ларнака, Кипър.

---

Драга Иглика, как се случи това? Нашите драматурзи трудно  „пробиват” в чужбина, а ти вече за втори път си поканена в тези два града, известни с пиетета си към поезията и театъра? 

- В Ларнака бях поканена миналата година на Международния фестивал на поезията като поет. тогава се запознахме с режисьора Андреас Мелекис и стана дума и за тази пиеса. В Равена вече имам творческа следа и някак естествено режисьорът Евелина Дряновска, с която работихме по проекта за Данте, се заинтересува от комедията. 

 

Да, наистина изненада ме, че наш автор беше почетен и поканен за честванията на великия италианец Данте, при това в „неговата Равена”. Как мина това голямо събитие?

- Казват, че е минало добре. Тогава не бях на премиерата за разлика от сега. При сегашното си гостуване се запознах с част от трупата, реализирала предния проект.

 

А в Кипър, в град Ларнака, беше високо оценена твоята поезия. През миналата година я оцениха също така високо и на фестивала „Михай Еминеску”.

- В Ларнака бях поканена на фестивал с наистина перфектна организация. Всеки литературен фестивал, по принцип, е предизвикателство и шанс. Поезията, също по принцип, е самотно занимание на емоционално оголени като нерв хора, затова и такива срещи са особено полезни с възможността да се докоснеш до световете на други хора.

 

Твоята пиеса „Асансьорът”  е посветена на болната за нашата България тема за купуването на изборите. Имах удоволствие да я прочета. Камерна е, но е много силна, с ярки образи, с чувство за хумор, добре изградена драматургично. Как се прие от кипърците в Кипър и италианците в Равена?

- Както казаха актьорите от Ларнака, темата за купуването на гласове е актуална и там. Оказва се, че не сме открили топлата вода, а това ноу хау е сътворено още от мафията в САЩ най-вече в периода от 20-те до 60-те години на миналия век.

 

Доволна ли си от постановките, от работата на режисьорите в двата града и от артистите?

- В Равена салонът често избухваше в смях, което е и целта на един комедиен текст. Трупата там е направо прекрасна, а и режисьорската работа беше великолепна. Повечето зрители не си тръгнаха веднага след поклоните в продължение на цели 30 минути.  А и в Ларнака споделиха, че премиерата е минала много добре. Това, което виждам от кратките клипчета от представлението, е свежо и много завладяващо. Ще видим дали ще имам възможност, пред вид световната обстановка, да пътувам до там, за да видя спектакъла.

 

Желая ти успех и дано тази силна и майсторски изградена пиеса бъде поставена скоро и  наша сцена!

 

 Плакатът за премиерата в Кипър

Комедията „Асансьор“ от Иглика Пеева е представена в Равена, Италия и  в Ларнака, Кипър по проект  „Една пиеса – две европейски премиери“ BG-RRP-11, финансиран по европейския План за възстановяване и устойчивост.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...