Ю Хуа е китайски писател и есеист. Роден през 1960 г., той е смятан от мнозина за най-великия от живите в момента китайски писатели. По време на посещението си в България за тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", той даде интервю за БТА на 25 април 2025 г. в "Щрак".
---
Кое е най-важното, което биха искали да научат за Китай читателите ви от други страни?
- За мен най-важното е читателите да узнаят живота и състоянието на хората в Китай.
Вие споменавате в книгата си "Китай в 10 думи" (издадена в България от "Жанет 45", бел. БТА) "менташките новини", които понякога са единствените, които говорят за някои теми (защото не са официална медия и не следват официалната линия - бел. БТА). Но няма ли опасност хората да започнат да вярват на "менташките" новини повече, отколкото на официалните медии?
- В момента в Китай това явление е достигнало нови равнища. Хора избират да не гледат традиционните медии, за да се информират от тях, вместо това влизат в "Доуин", което е китайския "Тик-Ток", избират да влизат в "Уи чат", което е нещо като китайския "Фейсбук" (но има и система за разплащания - бел. авт.), в "Малката червена книга" (Сяохуншу, друго китайско приложение - бел. авт.), където е пълно с фалшиви новини. Тези ментета, за които аз писах в книгата си, те поне имаха някакъв първоизточник, някакъв образец. Те бяха подобие. Докато в момента фалшивата информация възниква просто ей-така, без никакво подобие на истинност. В момента, когато попадна на някоя новина, гледам дали е излязла същата в някоя от официалните медии, например Синхуа. Доскоро нямах приложението на Синхуа на телефона си, но наскоро го изтеглих, за да проверявам дали тези новини са истински. Ако ги няма в тези авторитетни медии, означава, че има нещо гнило.
Най-важното е да проверявам информацията, на която попадна. Иначе често има информация, че някой е починал и това е фалшива информация, която може да се удостовери само с традиционните, с официалните медии. По отношение на фактите, те са много стриктни, но по отношение на отношението към фактите, те заемат официалната позиция. Понеже аз вече съм живял 65 години в Китай, единственото важно за мен е да си изясня дали нещо е истина, или не. Ако питате какво отношение аз имам към него, това си е лично моя работа, не се влияя от позицията на когото и да било.
Допускам, че Вие самият може да заемате позиции, които да повлияят на мнението на други, като лидер в културната сфера...
- Със сигурност не ставам за лидер, но това, което мога да направя като писател, е да изразявам отношение към реалността, което много мои читатели възприемат като собствено. Те възприемат това, което аз пиша, като изразяване на техните собствени емоции.
В книгите си често пишете за Културната революция, която е изключително интересно време. Но за самият Вас това е спомен, нещо, на което сте присъствал. Смятате ли, че хората, които са родени след нея, нямат личен опит, могат да усетят какво е било тогава?
- Би трябвало по-младите китайци да са способни да разберат историите, за които разказвам. Моите читатели в Китай са във възрастовата граница от начални ученици до възрастни пенсионери. Това е нещо, което всички знаят - че моят читателски кръг е най-широк, от 10 и повече години до 80 и повече години! По-младите читатели, много от тях научават за Културната революция именно през моите романи като "Братя", "Живи" (издаден на български от "Жанет 45") и "Сю Сангуан продава кръвта си".
Каква е ролята на паметта в изграждането на китайската културна идентичност?
- В момента оцеляването на паметта, не само в Китай, а и в целия свят, е по-трудно, отколкото преди. Всеки ден ние се изправяме пред вълни от нова информация, от новини, истински и фалшиви. Все едно всеки ден продължава да вали сняг, а ние чакаме да изгрее слънце. Надяваме се снегът да спре и слънцето да изгрее. Слънцето тук е нашата памет. Нашата памет бива потулвана от все повече и повече информация. Но една от силните страни на паметта е, че тя не изчезва. Тя оцелява в писалките, или устите, на едно малцинство, която я предава нататък във времето. А тези вълни от информация са също като един снеговалеж, който след като изгрее слънцето, много бързо се разтапя! Така че моята работа е да продължа паметта. Облаците не се прогонват, те сами се разсейват.
Факт е, че територията на литературата се смалява. Всяка година става все по-малка, тъй като читателите, които се интересуват от нея, намаляват. Да не говорим за това, че в момента изкуственият интелект е на път да замени писателите! Но аз не се притеснявам. Аз преподавам писане в един китайски университет и винаги казвам на студентите си, че хубавото писане винаги идва от човешката индивидуалност. Единствено ако тръгва от човешката индивидуалност може да се постигне някаква универсалност, която да срещне отклик в читателите. Но след появата на такива инструменти и компании като "Оупън Ей Ай", моето гледище се промени. Това, което казвам на моите студенти вече е, че вашето писане трябва да е индивидуално, индивидуално и пак индивидуално! Понеже изкуственият интелект може да замени универсалността на писането, но не може да замени индивидуалността. Единственото предимство на човека пред изкуствения интелект е индивидуалността. Силата на изкуствения интелект е универсалността. Индивидуалността е вечното качество на човека.
Една от силните страни на литературата е, че тя може да превърне фактите в нещо затрогващо, което докосва човешкото сърце. Може да има един факт, който е пренебрежим, лесно забравим, но литературата посредством едно живо описание може да го превърне в нещо ценно и незабравимо.
Каква е причината насилието в книгите Ви да е толкова реалистично описано?
- Вероятно има връзка с детските ми изживявания по време на Културната революция, защото тя избухна, когато аз бях дете. В ранния етап по улиците се случваха жестоки стълкновения между различни групи хора, включително с огнестрелни оръжия. След това пък дойде етапът на низвергването и събарянето от власт на най-различни групи хора, които бяха публично критикувани и бити. Така че насилието беше неизменна част от моя живот тогава.
Източник: Асен Георгиев, БТА
