SKIF препубликува от БТА интервюто на Силви Вартан - една от най-известните френскоезични певици, дадено за АФП. Преводът е на Христина Терзиева. 

Легендарната певица от епохата "йе-йе" слага окончателно точка на 63-годишната си кариера, в която е издала около 50 албума, има 40 милиона продадени диска и е снимана 2000 пъти за корици на списания - повече от другите френски звезди Брижит Бардо и Катрин Деньов. Последните концерти на звездата с български корени ще бъдат от 8 до 10 ноември в арената Dome de Paris и от 24 до 26 януари в Двореца на конгресите. 

---

Решихте се на последен поклон. Окончателно ли е това?

- Окончателно, да. Живея върху вулкан, откакто започнах преди 63 години. Направила съм толкова много, че в един момент трябва да се успокоя малко, време е. Не мога да продължавам по този начин, дори и да изпитвам същия ентусиазъм. Уморявам се. Още пея добре, но е неизбежно един ден това да спре.

 

Дали идеята за "един концерт в повече" Ви притеснява?  

- Разликите във времето са нещо интересно, когато си на 20 години... Искам да предлагам нещо хубаво, както трябва, по начина, по който го харесвам. Последното нещо, което искам да направя, е да се влача по сцената!" 

 

Когато започнахте, представяхте ли си, че ще имате такава кариера?  

- Никога не съм мислила, че ще имам кариера. Когато започнах, дори не го възприемах като работа. Просто още от дете знаех, че сцената ще бъде моят свят. Беше като откровение, като вълшебна пръчица над главата ми. Много съм благодарна на щастливата си звезда, на всички, които ме обичаха и ми дадоха толкова много. Имах късмета да имам прекрасни родители, да познавам двама невероятни мъже (Джони Холидей и Тони Скоти), да бъда влюбена, да бъда обичана, да срещам прекрасни хора, защото човек никога не успява сам.

Какво усещате, когато се погледнете в огледалото за обратно виждане? 

- Щастието, че съм сбъднала всичките си мечти в един прекрасен водовъртеж. Самата аз не мога да повярвам... Всичко това е благодарение на тази великолепна публика, която се разрасна през годините и която, без да съзнава, ми даде толкова много. Това споделено щастие е много обогатяващо за мен. Аз се развих, а също така израснах заедно с моята публика, която обхваща няколко поколения. Всъщност дължа много на майките, които водеха децата си да гледат моите представления. Всеки ден срещам хора, които ми казват това. Толкова е забавно! Винаги съм била свободна да правя това, което ми харесва. Никой не ме е принуждавал. Винаги съм слушала сърцето си и съм го следвала, без да си задавам много въпроси. Този занаят наистина е една необикновена терапия, която лекува всички болести, и то в двете посоки: и за артиста, и за публиката."

 

Какви ще бъдат тези прощални концерти?

- Ще приличат на мюзикъл с вълшебните моменти от кариерата ми, която беше като в роман. Всичко, което споделих с публиката от 17-годишна възраст с песента Panne d'essence в дует с Франки Джордан. За това сбогуване работя с моя хореограф Реда Бентефур, който беше един от моите танцьори.

 

Ще има ли гости? 

- Искам да остане изненада, но очевидно ще участва поне Дейвид (Холидей син), с оркестър от около петнадесет музиканти, моите беквокалистки и моите танцьори.

 

Ако трябва да изберете две песни от репертоара си? 

Сложно е... Изпяла съм толкова много красиви песни! Когато започнах, сред рок песните беше Un peu de tendresse, прекрасна песен от 1967 г. А след това, година по-късно - La Maritza, която, разбира се, е толкова специална за мен, за детството ми в България. Сега тази песен се използва в стотици хиляди видеоклипове в TikTok. Невероятно е и е напълно лудо.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.