ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Жерар Филип (1922-1959) остави след неочакваната си смърт образа на вечната пролет и младост. "Можем да му завидим за това, макар и с горест", писа поетът Луи Арагон. За петнайсет години в киното той се снима в 29 филма (по два за година) и направи няколко десетки роли в театъра, който смяташе за по-висше изкуство от кинематографа. 

С ролите на Жюлиен Сорел в "Червено и черно" и Фабрицио дел Донго от "Пармският манастир" стана световна знаменитост. Изигра още поредица различни по стил и характер герои - Тил Уленшпигел, Фанфан Лалето, Маркиз дьо Валмон, Калигула, Принц фон Хомбург, Мефистофел, Ричард Трети, Княз Мишкин, Лорензачо и във всяка от тях покоряваше зрителите не само с голямото си актьорско майсторство - неповторим синтез между емоционалност и интелект, но и с невероятното си лично обаяние.

Неговите близки твърдят, че е мразел интервютата, давал ги само в много редки случаи. Все пак, през 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят, се съгласил да участва в анкета на сп. "Еспресо".

Кое е вашето основно качество?

- Мисля, че съм горделив.

 

Вашият основен недостатък?

- Отново горделивостта.

 

Смятате ли се за оптимист?

- По принцип - не, но мисля, че ставам оптимист в трудни ситуации.

 

Кое ненавиждате най-много?

- Нечестността, слабоволието, липсата на професионална съвест и дисциплина.

 

Проявявате ли се като свенлив И кога?

- Да, свенлив съм, но моля ви, не ме питайте точно кога и при какви обстоятелства.

 

Умеете ли да бъдете господар на положението, когато се налага?

- Да, по принцип, да, освен когато не съм преуморен...

 

Кое ви тревожи и кое ви развеселява най-много на този свят?

- Човекът, разбира се, че човекът!

 

На какво дължите вашия голям успех?

- Ако може да се каже, че съм постигнал някакъв успех, сигурно се дължи първо - на съдбата, второ - на упорития ми труд...

 

Как се определяте - като импулсивен или като разсъдъчен тип?

- Обикновено първо се отдавам на импулса, а след това започвам и да разсъждавам.

 

Кое ви притеснява най-много в живота?

- Това, че винаги имам да върша хиляда неща едновременно.

 

А кое ви впечатлява най-много в живота?

- Единствено това, че е прекалено кратък, за съжаление...

 

Къде се чувствате най-сигурен?

- Разбира се, у дома.

 

А най-зле?

- Сред хора, които не познавам и не са приятни.

 

Съжалявате ли за нещо?

- Единствено за младостта, която тъй бързо отлита.

 

Безпокоите ли се за здравето си?

- Ходя на лекар само когато се чувствам много зле, не обичам лекарствата...

 

Изпитвате ли страх от смъртта?

- О, да, разбира се! Кой не се страхува от смъртта...

 

Какви качества цените у жената?

- Нежността, великодушието, прозорливостта...

 

А кои качества не понасяте?

- Противоположните на тези, които вече изброих.

 

Ако не бяхте станали актьор, каква друга професия щяхте да изберете?

- Може би бих правил наука.

 

Вашият любим автор в театъра?

- Жан Батист Поклен, наречен Молиер.

 

Любим поет?

- Пол Елюар.

 

От градовете, които познавате, кои ви харесаха най-много?

- Рим, Варшава, Пекин.

 

А ако се наложи да напуснете родната Франция, къде бихте се преселили?

- В Рим, Варшава или в Китай.

 

 

 

 

 

„Жената, която не обича недостатъците на своя мъж, не обича и него самия.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 90 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Това най-опасно изкуство – науката

 

 

„Кога престанахме да разбираме света“ и е, и не е обичайна книга. Тя е от тези романи, които можем да определим като факшън

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.