ВЛАДИСЛАВ СТОЯНОВ, БНР

Боряна Пунчева – актриса, режисьор и продуцент, гостува в предаването „Нощен Хоризонт“, с основна тема българско кино. Директор на Българския културен институт във Варшава. Дъщеря на режисьора Борислав Пунчев. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Емблематичните й роли в киното са в „Дами канят“, „Хотел Централ“ и „13-ата годеница на принца“. Работи в студио „Екран“, а после и в БНТ като главен режисьор. Режисьор на емблематичното за поколения тв предаване „Клуб НЛО“.

---

Неотдавна излезе на екран новият филм с Ваше участие „Защото обичам лошото време“. Той вече е селектиран в конкурсната програма на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“. Филмът как се приема в киносалоните?

- Ценно е, че филм с малък бюджет и малък актьорски състав успява да привлече вниманието на публиката. Филмът е деликатен в разказа си и взаимоотношенията на героите, представя свят без насилие и без онези елементи от нашия живот, които ни тровят. Явно хората имат нужда да гледат и нещо такова, в което няма ужаси и има любов, но няма секс. Предложих на режисьора Яна Лекарска 6-7 актриси, за които мислех, че са по-подходящи за моята роля, но тя каза, че още като е писала, си е представила мен в нея.

Аз съм от изгубено поколение, заедно с Ваня Цветкова, Ирен Кривошиева, Мариана Димитрова, с които стартирахме в началото на 80-те години. Но след политическите промени, за да си спасят малките си деца, те взеха по един куфар, детето под мишница и заминаха за Америка. И прекратиха своите творчески занимания. По онова време актьорите бяхме маргинализирани като тунеядци, които не произвеждат, а само харчат пари и бяхме запратени в ъгъла. Знаех, че ако замина, ще се простя с мечтите си и въпреки че имах такава възможност, останах.

Вашите съвети към колегите, които сега завършват НАТФИЗ?

- Ако са решили и искат да са актьори, нека направят всичко възможно, за да намерят работа. Тук все още няма агенти, които да ги „продават“, както е по света. И сами трябва да се „продават“, а това не им е работа. Онази система с агенти, която е в чужбина, никога не е била практика в България, но се надявам, че ситуацията ще се развива.