Зорница Христова е преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. През 2010 г. създава собствено издателство „Точица“ за забавна и образователна детска литература. През 2014 г. печели, заедно с екипа зад „Вкусна география“, националната награда „Христо Г. Данов“ за детско издание. Същата награда получава и през 2015 г. за „Когато искам да мълча“, заедно с художника и съавтор на книгата Кирил Златков.

------

Трябва да казваме на децата, че е много важно да измислят и в своята глава те са абсолютно свободни да го правят, без да е нужно да бъде съвършено. Това каза в интервю за БТА писателката и издател Зорница Христова, която гостува във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“. Докато съчиняваме приказка, разбираме, че може да променим и своята история, да бъдем повече автори и по-малко второстепенни герои, които се лутат в сюжета, добави тя. 

По думите й матурата в седми клас разказва играта на литературата. За да я издържат, учениците са мъчени със задължителни отговори и подлагани на толкова принуда и несвобода, че наистина може и много четящите сред тях да бъдат отказани от книгите. Христова смята, че в училище децата често нямат роля и са подизпълнители на чужд сценарий, затова трябва да бъдат насърчавани да измислят.

Много важни според нея са и разговорите между родители и деца, но когато те се водят с разбиране. Тя смята, че много често ние не чуваме въпросите им и даваме клиширан отговор, а трябва да слушаме, да отговаряме без заобикалки и да си признаваме, ако не знаем, за да потърсим заедно отговора, най-добре именно в книгите. Колкото повече неща разказваме и през повече сюжети минаваме, толкова повече се увеличава общият ни свят с децата, посочи Христова.

Като издател тя държи на илюстрациите, защото смята, че така книгата говори на два езика, а когато казваме нещо и по двата начина, има повече шанс да помогнем на детето. Каза, че инвестицията в по-скъп продукт се отплаща, защото има достатъчно читатели и родители, които ценят общуването с децата си. Не бива да оставяме пазара да царува, защото той става диктатор, който обеднява живота ни, смята тя. 

Във Варна Зорница Христова проведе творческо ателие с ученици, с които съчиняваха заедно по играта с карти „Направи си сам приказка“, базирана на функциите на Владимир Проп, вдъхновена от „Граматика на фантазията“ на Джани Родари. Играта е издадена преди 14 години и Христова прави с нея занимания, но за първи път с варненски ученици, сподели тя. 

Резултатът от ателието е история за изчезването на всички бонбони по света, скрити от лош магьосник с помощник зъб, който обича сладко. След различни перипетии приказката завършва с края на злия герой, който пада в карамелено блато и се „вкаменява“. 

------

Ето и цялото интервю със Зорница Христова за рецептите за създаване на приказки, за общуването деца-родители, за учебните програми и функционалната грамотност, за илюстрациите, четенето и пазара на книги:

В съчинената от децата приказка са пренебрегнати всички здравни норми? 

- Абсолютно са пренебрегнати с това удоволствие от рушене на нормите, което може да видим и в „Пипи Дългото чорапче“, където също никой не брои бонбоните. 

 

Как точно те измислят своя приказка с помощта на играта с карти?

- Играта се обляга на елементите на вълшебната приказка като герои, произшествие, кулминация, развръзка. Показвам им, че има основна рецепта за приказка, която задължително започва с беда. Необходимо е да се случи нещо лошо, да има проблем, който да се реши, иначе историята става малко скучна. В играта първо им представям различните съставки и обяснявам, че както в готвенето на сладкиши с продуктите се получават различни резултати, така е и с приказките. 

 

„Пълнежът“ обаче си е техен? 

- Да, но обсъждаме, че приказките много спихват, ако проблемът се махне от тях. Например, ако Червената шапчица не мине през гората и не срещне Вълка, ако мащехата на Пепеляшка просто й даде рокля да иде на бала, приказката няма смисъл, защото в нея не се случва нищо интересно и няма екшън. Перипетиите се обясняват с едно въженце, което се връзва и после се развързва, но преди това трябва да се оплете малко, да има преживелици. 

 

Според Вас това кара ли децата да се замислят, че щом в приказките е полезно да има проблеми, не е толкова страшно те да ги срещат и в живота си, защото това го прави по-интересен? 

- Да, абсолютно. Мисля, че това е една от най-важните психологически ползи от литературата, а приказките са особено добре поставени, за да вършат това. Нашето мислене е митологично, а приказките са на милиметри разстояние от мита и когато ние имаме завръзка, винаги си представяме и развръзка. Докато съчиняваме приказка, разбираме, че може да променим и своята история, да бъдем повече автори и по-малко второстепенни герои, които се лутат в сюжета. 

За мен е много важно децата да измислят. В училище често те са някакви подизпълнители на чужд сценарий. Репликите им се подават. Не могат да кажат дали им харесва или не едно стихотворение, отнасящо се за чувствата, които са в тях, камо ли да бъдат автори, защото авторите са едни мустакати чичковци в учебника, които обикновено са умрели. А те също могат да бъдат автори без да има нужда написаното да е съвършено и без да е непременно на патриотична тематика, не че в това има нещо лошо. Искам да им кажа: „Свободни сте, можете да измисляте, не е нужно да го публикувате. В своята глава сте абсолютно свободни“. 

 

Какви са съвременните приказки, за какво разказват авторите днес?

- На мен все повече ми харесват тези, които разказват за каквото си щат. Имаше един период, в който детската литература като че ли се опитваше да навакса с теми, които са били непокрити, с неща, за които не сме говорили с децата. Много ограничаващ е и самият пазар на книги. Помня, че през 90-те години на ХХ век имаше само класика и енциклопедии с красиви илюстрации, но ако човек поиска да намери книга за проблем като да си счупиш крака, или родителите ти да се развеждат, или да заекваш, или да имаш брат, а да не го искаш, това го нямаше. Липсваха и теми от света на големите, които сега трябва да влизат в часа по гражданско образование, но не влизат, защото тези часове не се водят реално. 

Ние издаваме такива детски философски книги за насилие, приятелство, война, мир, смърт, успех, провал. Важното за мен е тези книги да започнат разговор с детето на определени теми, за да види то, че те не са табу и че може да получи подкрепа. Чистата история, която е увлекателна и разказва нещо просто забавно, без задължително да поучава, също има своето важно място. 

 

Тези философски теми, които споменавате, под формата на приказки ли са?

- В някои книги да, но по-скоро като истории, които са повод за размишления, например какво ще стане, ако попаднем на планета, на която няма никакви задължения. Други са от детското ежедневие. Колкото повече неща разказваме и през повече сюжети минем с детето, толкова повече се увеличава общият ни свят. 

 

Това, за което говорите, много прилича на функционалната и житейска грамотност, която ни липсва, според тестовете PISA?

- Аз не съм държала такъв тест, но мисля, че да. За мен като родител е важно да мога да говоря с детето си на различни теми и да знам, че то наистина разбира, а не просто ме търпи. Често ние затрудняваме децата да разберат. Те ни питат нещо, а ние даваме клиширан отговор, който не чува въпроса им. Затова е важно да го чуваме и да отговаряме без заобикалки, а ако не знаем, да си признаем и да потърсим заедно отговора. Защото за всеки е лошо да е функционално неграмотен.

 

Според Вас кои децата четат повече – по-малките или по-големите? Като че ли в диапазона между седми и десети клас се губи интерес, може би и заради задължителната литература в училище. 

- Мисля, че матурата в седми клас разказва играта на литературата. Толкова ги мъчат със задължителни отговори. Толкова принуда и несвобода има в това, че наистина може едно много четящо дете да бъде отказано. Аз също минах през това с голямото си дете. Налагало се е да обяснявам колко забавен може да бъде Вазов.

 

Колко са важни илюстрациите за книгите?  

- Аз много ги обичам, както и изобразителното изкуство като цяло. Мой личен избор е книгите ни да бъдат богато илюстрирани, да каня най-добрите художници и да имам шанса да работя с тях. За мен е много ценно естетически това, което се получава. Една детска книга, която е илюстрирана, говори на два езика, тя е като песен и с мелодия, и с думи. Има неща, които се казват по-ясно с образи и за да помогнем на детето, е хубаво да му говорим по двата начина. Освен това така е просто красиво, дава радост и щастие, а това винаги е добре. 

 

Интересът на пазара отплаща ли се за тази смела инвестиция? 

- Съществуваме от 14 години, а мислех, че няма да докараме и до половин. Когато почнахме, всички ме убеждаваха, че го правя за неколцина мои приятели. Пазарът, ако го оставим да царува, става диктатор, който обеднява живота ни. Започнах работа през 90-те години на ХХ век, когато всички казваха, че пазарът е цар и това не беше добре. 

Има достатъчно читатели и родители, които ценят общуването с децата си. Аз не бързам всичко да става наведнъж. Една книга намира своето място по-бързо, друга по-бавно. По-важно за мен е, когато чуя, че някоя книга е помогнала на дете да преодолее загуба на родител или му е дала импулс само да пише. 

 

Източник: ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА, БТА

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си