АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

Тази млада жена излъчва огромна енергия, непосредственост и завладяваща интелигентност. Перкусионистката Виви Василева изскача на сцената в прочутата Кьолнска филхармония в красива червена рокля, а през следващите 70 минути спечелва сърцата на многохилядната публика, половината от която са деца. Най-напред - с откъси от концерта за ударни инструменти и оркестър от китайския композитор Тан Дун на име "Сълзите на природата". Особено децата гледат като омагьосани танците на Виви между десетките ударни инструменти, за чието "обслужване" ѝ помагат още петима перкусионисти от оркестър "Гюрцених".

Родителите на Виви Василева са оркестранти в Симфоничния оркестър в Хоф в Германия. А брат ѝ Васко Василев - един от най-успешните цигулари от български произход в днешния свят на класическата музика - е концертмайстор в оркестъра на Кралската опера в Лондон. Виви Василева говори чудесен български, в който леко личат симпатични пловдивски нотки - макар че тя самата е родена през 1994 година в баварския град Хоф.

------

Поздравления и големи комплименти за концерта, който изнесе току-що в Кьолнската филхармония! Но как ти дойде наум да станеш перкусионистка?

- В България ми дойде наум. Аз съм родена в Германия и там съм израснала, но всяко лято моите родители ни водеха на Черно море, където моето семейство има една къща. Там, на един много специален плаж на Карадере, в моето детство винаги имаше музиканти, които свиреха на тарамбуки, на джебмета, на най-различни ударни инструменти. Това страшно ми харесваше и когато бях на 7-8 години отидох да ги питам дали може и аз да опитам тези страхотни инструменти. Вкъщи свирех на цигулка, пиано, но нещо такова - да се свири без ноти, само от чувство - това не съм го знаела от моето семейство. Бях много шашната, а те веднага ме взеха в своя кръг, където започнах да свиря и да общувам с тях. Защото музиката е комуникация, език. Дотогава не познавах такава музика: да свириш без ноти, да комуникираш емоционално с другите хора…

Като си го започнала в България: Може ли да се каже, че си тъпанджийка?

- Василева (смее се): Да, тъпанджийка, да! На майка ми, която е пианистка, омъжена за цигулар, й трябваше известно време, докато ме възприеме като тъпанджийка.

Но не е ли много мъжка тази професия?

- Глупости! Няма такива неща. Какво е, моля ти се, мъжка професия?

Ами сила, физическа сила иска много.

- Е, да, ама ние, жените също имаме много сили (смее се)

Тренираш ли нещо? Защото много работиш с ръцете.

- Тренирам, да. Но в интерес на истината самото свирене е вече тренировка - мускулите и фитнеса, това го упражнявам в свиренето. Но много помага да се ходи на фитнес, да се практикува спорт, да се тича, да се ходи на йога. То помага и срещу напрежението, спортът разтоварва, помага и ментално, и физически.

Не се ли изисква и невероятно чувство за координация? Като те гледах сред всичките тези 30 ударни инструменти - барабани, гонгове, вибрафон, маримба, ксилофон, камбанки - та чак до две празни пластмасови бутилки, на мен свят ми се завиваше. Та какво остава за теб, докато тичаш между тях с палките...

- То е доказано, че на барабанистите мозъкът им функционира по различен начин. Активни са всички ареали, защото за тази координация е много важно: с крак да свирим една квинтола, с ръката – една тройка. Раз-два-три, раз-два-три! Това се тренира, мозъкът трябва да се тренира.

Сигурно ти е идвало наум да станеш рок музикантка и да свириш в банда?

- Честно казано - да. Когато на 10 години започнах с преподавател в музикалното училище, първото нещо, което му казах, беше: "Не искам да свиря тези ксилофони, вибрафони, тия мелодични неща. Искам само на барабани, искам да имам банда!" И наистина имах банда! Първите две години най-вече свирих на барабана.

Къде?

- В Хоф, в Бавария, където съм родена, баща ми свиреше в тамошния симфоничен оркестър.

Като стигнахме до Германия: родена си тук, говориш обаче отличен български. Как става това?

- Василева (смее се на глас): Благодаря много за комплимента! Ами с брат ми, с моите родители вкъщи винаги сме говорили български. Както казах, всяко лято по месец и половина прекарвах на Черно море и там с децата волю-неволю говорех български.

Имаш ли още роднини в България?

- Да, чичо ми живее там, имам много братовчеди в Смолян. Моят дядо имаше седем братя и сестри, та половината град са ни роднини (смее се). А в Пловдив живеят чичо ми, леля ми и братовчедите.

Ако някой те пита да го формулираш в няколко изречения: Какви са разликите между Германия и България?

- Най-лесно ми е да го обясня през музиката. Значи в Германия типичната музика е марш: раз-два-три-четири (Виви пляска с ръце и тактува - б.а.) Даже само две четвърти: рамтата-тамтата (продължава да пляска - б.а.). Стабилно, дисциплина, тактът не мърда! А пък при нас - ние сме гъвкави, ние свирим 5/8, 7/8… Оставаме малко в един такт, после решаваме да пийнем едно кафенце - и минаваме на друг. Така са българите, аз много го обичам това! Има ги тия много готини ритми като 11/8: раз-два-три, раз-два-три, раз-два (Виви пак пляска с ръце - б.а.) Според мен като сравниш този такт с едни 2/4, тъмтата-тъмтата, всичко е ясно.

А ако трябва да кажеш какви са предимствата на живота в Германия?

- Културата! Културата тук има много висока ценност. Децата отрано се учат на музикален инструмент, има страхотни концертни зали, културата се цени много високо и от хората, и от политиката, която ѝ дава голяма подкрепа. В България има много таланти в изкуството, но там е по-трудно за едно талантливо дете да получи подкрепа. А в Германия то я получава тази подкрепа.

Две трети от децата в Германия свирят на инструмент, пеят в хор. Днес в Кьолнската филхармония имаше може би 1000 деца на твоя концерт.

- Да, то беше семеен концерт. Точно тези формати в Германия са страхотни - и все повече популярност имат. Аз го намирам за изключително важно. В България май няма такова нещо… Ето ти мотивация за оркестрите в България да го правят! Много е важно! Това дава на децата надежда и мотивация в живота.

И ги отклонява от други неща: наркотици, побоища…

- Именно, да, абсолютно! Аз винаги казвам: когато музиката те докосне, докосне чувствата ти, никакви други дроги не ти трябват, музиката е най-страхотната дрога!

Следиш ли какво става в България? Какви са ти впечатленията?

- Да, генерално следя. Главният проблем според мен е, че ние сме много подозрителен народ, все се съмняваме, нямаме доверие… Не само към политиката, но и към докторите, към никого. И затова има много корупция, всеки се опитва да надхитри, сам да се оправи някак си. Да, това е разбираемо в една такава среда, ама ние, българите, трябва да си спомним, че сме най-силни, когато сме заедно, когато вярваме в тази страхотна нация, която имаме, със страхотната култура, с музиката, с тази балканска душа, дори с храната. Надявам се хората да почнат повече да си сътрудничат и да си имат доверие - тогава ще има голям потенциал.

Днес на концерта бяха и двама твои състуденти от Мюнхен: Устина Дубицки дирижираше, а вие изпълнихте и едно произведение от третия ваш приятел - Грегор. Когато си говориш със свои германски приятели: какво им казваш за България? Какво им препоръчваш да видят, да опитат?

- Препоръчвам им да отидат в страхотните планини - в Рила, на Мусала на се качат, Рилските езера да видят, на връх Ботев да се изкачат, да видят Черно море, да пробват храната. За мен без никакво съмнение, абсолютно подписвам: имаме най-страхотните домати в света! Италианците казват, че имали хубави домати, но…

Ряпа да ядат!

- Българските домати са непостижими! Да, храната и музиката, това препоръчвам също. И най-вече природата.

Няма как да не те питам за брат ти. Сигурно не минава интервю с теб без този въпрос…

- Василева (смее се заразително): Да, винаги в интервюта в България…

Той постигна огромен успех, концертмайстор е в Лондон. Какви са ви отношенията?

- Страхотни! Той за мен винаги е бил огромен идол. Разликата във възрастта ни е много голяма, той дори има по-малка разлика във възрастта с майка ни, макар че сме деца на едни родители. Той вече беше личност, когато аз бях дете. За мен винаги е бил страхотният брат, от когото научих какво значи магията на музиката. Най-важното е музиката да докосне хората, да им даде емоциите и чувствата, които носи. А сега вече заедно правим музика, заедно осъществяваме проекти.

През юни ще имаме заедно концерт във Виена, където аз имам един собствен цикъл - и поканих неговия ансамбъл "Ковънт Гардън солисти", ще свирим заедно. Миналата година на фестивала в Шлезвиг-Холщайн свирихме заедно. Това за мен е огромна радост! С брат ми, когото винаги съм гледала с такъв респект, който ми е давал такова вдъхновение и мотивация… Покрай него повярвах, че ако работя яко, и аз мога да успея.

И накрая: какво би пожелала на хората в България днес?

- Пожелавам им да си имат повече доверие, да не търсят непрекъснато вината у другите. Да почнем от себе си, първата смяна трябва да я започнем от себе си. Пожелавам им енергия и сила, защото това не е лесно. Но хубавите неща стават с доверие и с много работа. Не само да критикуваме другите: нека почнем от себе си. И да се опитаме да бъдем по-добър колектив.

---

На раздяла ръкостискането на Виви Василева отново припомня колко сила изисква нейната професия. Но в паметта остава не само ръкостискането и заразителният смях на една талантлива и супер симпатична жена. Остават и неочакваните ѝ и проникновени наблюдения за България и Германия, за културата и доверието, за маршовете и неравноделните тактове.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Само жените и лекарите знаят колко необходима на мъжете е лъжата.

Анатол Франс, френски писател, роден на 16 април преди 180 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си