Александър Бахаров е български музикант, композитор, аранжор, инструменталист и вокалист. Роден е през 1953 г. в София. Завършва Музикалното училище „Любомир Пипков“ през 1972 г. и Музикалната академия „Панчо Владигеров“ през 1978 г., със специалност контрабас.

През 1976 г. заедно с Румен Бояджиев и Константин Цеков основава група „ФСБ“. Автор е на десетки аранжименти за албумите и репертоара на изтъкнати български поп певци. Работи като студиен музикант в звукозаписите за филмова, театрална и попмузика.

До 1983 г. се изявява като композитор, аранжор и съавтор в албумите на ФСБ, както и във всички концертни турове и изяви на групата в България и чужбина. От 1983 г. живее и работи в Германия. Мястото му във „ФСБ“ заема бас китаристът Ивайло Крайчовски

Интервю на Маргарит Жеков

------

През февруари тази година навършихте 70 години. Кой бе най-хубавият подарък за Вас на този юбилеен рожден ден?

- Че можах да празнувам с фамилията си датата и, хвърляйки поглед назад към изминалите години, установих, че няма от какво да се срамувам - не съм предал никого (и на себе си останах верен), не дължа никому нищо и съм доволен от постигнатото.

Наскоро в Linkedin се появи "прозорче"- съобщение, че можем да Ви поздравим за 24-годишната Ви трудова деятелност като тонрежисьор в Баварската телевизия. Звучат ли в Баварската телевизия истинските български музикални звезди като оперната прима Соня Йончева и композиторката Добринка Табакова, например?

- В Linkedin е пропуснато, че аз от 5 години съм пенсионер, иначе е мило от тяхна страна! Трябва да призная, че в Бавария интересът към България не е особено голям и ако се пише нещо, то е повече негативно. А що се отнася до културата, обществено- правните телевизии са от няколко години под силен финансов натиск и са намалили доста предаванията с класическа музика (често идват стари записи).

Преди 10 години споменахте, че България е мафиотска държава. Днешното положение в България само потвърждение на думите Ви ли е или виждате и лъч в тунела?

- Според мен (не бива да се забравя, че аз наблюдавам "отвън") не се е променило нещо съществено! Има нещо позитивно – слава Богу, има парламентарно правителство, въпреки политическите различия на управляващите партии. Има и много негативно! Ще изтъкна два пункта, които ме тревожат:

• Президентът на България, който умело и хитро успя дълго време да дърпа конците на марионетките от служебните правителства, служи директно или косвено на Русия. Простира се политически прекалено широко и в области, които не са в неговите правомощия.
• Партията "Възраждане", заедно с невъзпитания си и арогантен шеф Костадинов. Не зная откъде се намират хора в България в 21-ви век, които да са въпреки нашата история русофили и врагове на Европа. Човек трябва само да си спомни, че през септември 1944 година СССР нахлува и окупира България, без обявяване на война (както сега в Украйна), и след това помага на малцинството комунисти да завземе властта, да я упражнява 45 години с всякакви насилнически средства и да проведе геноцида срещу собственото си население с помощта на скалъпения "народен съд".

Ако рок-групата "Куин" Ви поканят да заемете мястото на оттеглилия се поради невъзможността да бъде намерен достоен заместник на Фреди Меркюри басист Джон Дийкън, бихте ли приели предложението?

- О да, разбира се! Дори бих пял втори или трети глас! Само, с всеки изминал месец шансовете ми намаляват заради възрастта, а и "Куин" изглежда са загубили телефона ми!

Вашите колеги Константин Цеков и Румен Бояджиев издадоха самостоятелни авторски албуми. Бихте ли и Вие написали музика специално за свой авторски компакт-диск като този на Милчо Левиев с камерна музика?

- Този въпрос бих го игнорирал, защото в момента не съм музикално активен, нещо, което ме мъчи, но не може да се промени!

Трябва ли класическите и съвременни творби на руското изкуство да бъдат под възбрана заради варварската война на Русия срещу Украйна в момента или "Пастернак не ни е враг", ако трябва да перифразираме Дебелянов?

- Аз съм за разделяне на политика от изкуство. Иначе ще се върнем в тъмните времена на комунизма или по-рано – националсоциализма, когато автори се забраняваха или просто се забравяха. Дори да вземем само един малък период от тъмното съветско време - не могат да се игнорират такива гиганти като Шостакович, Прокофиев или Шчедрин, само защото са руснаци! Само когато политика и изкуство се смесят, например при творчество, целящо възхвала на партии или "политически вождове", и има комерсиални очаквания — не, тогава не бива да стоим безучастни!

Споменахте преди време, че по-малкият Ви син Андреас учи китара, а големият Ви син Петър е великолепен барабанист. Ще се появите ли тримата на сцената както това правят Румен Бояджиев и двамата му сина – Румен Бояджиев - Младши и Борислав Бояджиев- Борче?

- Малко вероятно е това да стане, въпреки, че би било много хубаво! И то по технически причини: Петър живее в Берлин и в момента записва поредния авторски диск на Бени Дикман (невероятно талантлив прогресив рок композитор), а по-младият Андреас се премести заради съпругата си (която е учителка и като държавна служителка не може да избира местоработата си) на 60 км от Мюнхен. Така, че просто не сме в състояние да репетираме!

Коя е Вашата най-голяма композиторска и екзистенциална човешка мечта?

- Композиторска мечта нямам! Идеята за хубава песен или друг вид музикално произведение идва или не идва! А със силно желание не бих могъл да "насиля" идеите!

Друго нещо е екзистенциалната, човешката мечта – мечтая хората да са по-умни и да престанат да водят войни и да се избиват едни други! А също да няма болести. Надявам се това да не са утопични мечти!