ДИМАНА ИВАНОВА, Чешки център

Литературовед, специалист по чешка и словашка литература, доцент в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1999 защитава дисертация на тема „Поетика и реторика в романите на Милан Кундера“. Автор на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). От 2006 до 2010 г. преподава български език и история на българската литература в Карловия университет в Прага; специализира в Института за чешка литература към Чешката академия на науките. Член е на редакционната колегия на списанията „Slavia“, „Bohemica Litteraria“ и електронното списание „Littera et Lingua“. Превежда художествена литература от чешки език, член е на Съюза на преводачите в България.В негов превод на български език излизат произведения на Даниела Ходрова, Хана Андроникова, Михал Айваз, Томаш Змешкал, Якуба Каталпа, Иржи Кратохвил и Алена Морнщайнова.

 -------

Определете се с няколко думи като личност.

 - Обикновено се чувствам добре, когато се усмихвам, а и така мога заслужено да си нося името. Всяко начинание, което захвана с колеги или приятели, се случва много по-леко с усмивка. Освен това добронамерената усмивка е доказано лекарство срещу прекалената сериозност.

 Няколко думи за работата по художествения превод?

 - Ще започна с една история. Наскоро професор Йосиф Радионов разказа как е извадил на бял свят нотния ръкопис на един от цигулковите концерти на италианския композитор и цигулар Джузепе Тартини. Произведението не е било изпълнявано никога и си остава един от неразчетените концерти (Тартини е написал приблизително 125 цигулкови концерта). Затова ако искаме да изслушаме творчеството на виртуоза, следва да започнем с проучването на неговия архив, запазен в манастира в родния му град Пиран в днешна Словения. По-нататък възстановяването на непознатата музикална пиеса минава през прочита на нейното намерение. На всички е известно, че съвременната представа за изпълнителско изкуство се различава от музикалната техника на 18 в., когато е живял и работил Тартини. Освен това гениалният италианец е не само изпълнител и композитор, а и признат авторитет в музикознанието. В края на живота си той пише съчинението върху принципите, на които се строи музикалната хармония („Dissertazione dei principi dell’armonia musicale“).

Художественият превод е сравним с разчитането на непозната музикална пиеса, защото и преводното заглавие много често се изпълнява за първи път пред нова публика. Литературният опит на българските читатели е определящ за това какво те биха открили в новия превод: източник на неизвестни факти и събития, насладата от добре разказаната история или идентичния човешки опит на литературните герои. Преводът съчетава въображението с детайлната реконструкция: какво провокира появата на превежданата книга, какви са нагласите и очакванията на нейните първи читатели, каква е историята на нейното четене. Такова проучване помага на преводача да обясни на публиката своя избор и улеснява издателите в рекламата на новото издание. 

 Преводът на коя чешка книга ви зашемети?

 - Когато работех върху превода на „Другият град“ на Михал Айваз, изживявах сюжетните перипетии и метаморфозите на героите като изкушен читател. Сравнен с преводача, изкушеният от книгата живее заради удоволствието от четенето, има богато въображение, но едва ли размишлява например върху „костеливите орехи“ на превода. „Другият град“ провокираше неочакваното раздвоение между насладата от книгата и изкушението да я преведа. Две коренно различни нагласи, които си противоречат, защото преводът е отговорност към четенето.

 Обаче раздвоението си остава. Финалната сцена в „Другият град“ заварва главния герой на път за дома, на малката трамвайна спирка в Прага, наречена „Бруснице“. Тогава изненадващо от далечината се задава загадъчният зелен трамвай, който може преминава през градини, улици и квартали из целия град, през целия роман и целия свят. При това той не се движи винаги по трамвайните релси. Когато вратите се отварят, героят на Айваз се решава да се качи, за да поеме към неизвестното. Така „Бруснице“ стана едно от любимите ми места и всеки път, когато съм в Прага, се старая да си отделя време, да сляза на спирката и да се огледам за зеления трамвай. Досега не съм го дочакал. Но ако в него вече са се качили другите преводачи на Михал Айваз? 

 Някои думи или изрази – „костеливи орехи” от преведените от вас произведения?

 - Понякога доста механично „костеливи орехи“ се наричат езиковите конструкции, които преводачът посочва като най-трудните места в своите преводи. А всъщност това биха могли да бъдат всички онези непреводими места, фигури, ситуации или сюжети в чуждата културна среда, за които родният език на преводача не допуска сполучливи съответствия. Ето два примера.

 Елишка Беранкова – героинята в романа „Тета“ на Даниела Ходрова, има трагична съдба и затова, защото в нейното фамилно име е заложена символиката на библейския жертвен агнец (beránek). Моята задача изискваше да обясня отпратката към Свещения текст в преводаческа бележка, но в езиковото съзнание на българския читател фамилията на Елишка си остава причудливо съчетание от звуци в чуждото име.

 Писателката Алена Морнщайнова строи сюжетната завръзка в романа „Хана“, като се опира на традиционен чешки сладкиш с формата на кръг или малък венец. Неслучайно акцентът върху корицата на първото издание е познатият на всички чехи věneček. У нас конотациите, вложени във формата на кръга, са трудно преносими, защото лекият яйчен крем и подобната глазура на чешките венчета отдавна са ни познати от еклерите във френската кухня.

 Адекватно ли е според вас понятието „лесен превод”?

 - Не мога да си представя как Иглика Василева превежда лесно Джеймс Джойс или Вирджиния Улф. Или как нашият професор Светомир Иванчев е превел лесно Ярослав Хашек или Карел Чапек. Преводът изисква самодисциплина, търпение и вмисляне в превеждания материал.

 Кой беше преводът, върху който работихте с най-голямо желание?

 - Все още харесвам заглавията, които съм превел дотук. Но искрено се надявам, че преводът, върху който ще работя с най-голямо желание, ме очаква занапред. Такова неспокойствие е продуктивно, защото актуалната литературна ситуация се променя непрекъснато. Променливата картина не означава само да търся непознати автори или заглавия, а и да преоткрия познатото, за което вече бих могъл да бъда по-добре подготвен като читател или преводач.

  Преводаческите ви планове за следващи години?

 - Превеждам новия роман на Мартин Данеш, а след това ще се върна към любими текстове на поета Иржи Коларж.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател